Пазарната икономика в България ни научи на делови отношения. Свикнахме да се изразяваме сдържано и с лишени от патетика думи. Говорим за „бизнес партньори" и „контрагенти". Търсим ги по целия свят и искаме да правим бизнес с тях.

Има географски ширини обаче, където може да се чуе: „Господ Бог ни помогна да срещнем тази известна в Европа компания, славяни, които да принесат своя опит и инвестиции". Думите са от словото на партньора на Каолин в Украйна Олег Жуковски, член на СД на Пепернянский кариер стеколние пески (ПКСП), по случай официалното откриване на фабриката за обогатяване на кварцови пясъци в с. Олешня - Черниговска област. Това е инвестиция на зелено, като преди нея районът е разполагал единствено с рудниците.

Сн. Олег Жуковски, член на СД на Пепернянский кариер стеколние пески (в ляво)

Както вече стана въпрос, Жуковски е единият от съдружниците на Каолин в задграничната им инвестиция в Украйна за 15 млн. щатски долара. Българската компания е и мажоритарен акционер в ПКСП с дял от 51%, без да стои на дневен ред въпросът за бъдещо изкупуване и увеличаване на акционерното им участие там.

Фабриката работи от края на 2009 г., но официално тя бе представена на света година по-късно - на 12 октомври (вторник) 2010 г. Това се случи в присъствието на посланика на България в Украйна Димитър Владимиров, на посланика на Украйна у нас Виктор Калник, български политици и на висшето ръководство на Каолин. Подобни височайши гости едва ли са случайни, предвид факта, че с тази си инвестиция дружеството стана и най-големият български инвеститор в Украйна.

Сн.: Официална церемония по прерязване на лентата

„Намираме се на 30-40 км. от точката, в която се събират трите граници - на Украйна, Русия и Беларус", каза Димитър Ангелов, изп. директор на Каолин, за местоположението на с. Олешня и фабриката за обогатяване на кварцови пясъци. До тази северна точка в картата на Украйна може да се стигне по международния път E95, който свързва два от основните градове на страната Одеса и Киев, за да продължи после нагоре към Беларус.

Сн.: Международен път E95, в посока север

Село Олешня - Черниговска област, се намира на около 200 км. от украинската столица. Пътят до там отнема към 3 часа шофиране по безкрайно равнинен район. „Регионът, през който пътуваме се казва Полесия и се простира чак до т. нар. Беларуски блата на север, известни ни от руските филми за Втората световна война", обясни Димитър Ангелов. Полесие е исторически и физико-географски регион, разположен на територията на Украйна, Беларус, Полша и Русия. Заема площ от близо 130 000 кв. км, пише за него в популярен сайт.

Втората световна война! Днес е трудно е да си представиш, че пресичаш територии, върху които се е разиграл най-големият военен театър в човешката история, че пресичаш части от Източния фронт. Есен е, полетата са сиви, но дърветата още не са си сменили цвета на листата. Само тук там някоя бреза се е украсила вече в жълто. Единствено военните паметници покрай шосето могат да те върнат в годините на Великата отечествена война.

Движението е доста спокойно. Пътят пресича много населени места, с къщи разположени главно по шосето. Хора трудно могат да се видят по улиците. Само тук там баби със забрадки са седнали на пейки пред домовете си и се радват на вероятно последните топли слънчеви лъчи, преди зимата да настъпи. Ето че от дясната ни страна остават комините и сградите на Чернигов - областния град.

А там някъде, от лявo и на не повече от 100-ина километра по права линия, се е случила преди 24 години и една от най-големите катастрофи в човешката история. Снимките от Чернобил, Припят и атомната електроцентрала веднага изплуват в съзнанието. Много райони край Чернигов и Рипки са облъчени в резултат на Чернобилската катастрофа от април 1986 г. и днес са в категорията „засегнати от Чернобил области", показва справка в мрежата (chernobil.info).

Тази северна област на Украйна днес се населява от 1.24 млн. души. Гъстота на населението там е 39.2 души на кв. км. Областта се шири на площ от 31.9 хил. кв. км.

Що се отнася до икономическия потенциал, приоритетни за Черниговска област са хранителната, горивната, машиностроителната и металообработвателната, дървообработвателната, целулозно-хартиената и леката промишленост. Освен това областта е богата на полезни изкопаеми. От общодържавно значение са залежите от висококачествени стъклени пясъци, както е видно в официалния сайт на украинското посолство в България.

Всъщност ПКСП притежава концесии (за 35 години) за две находища на кварцови пясъци - Пепернянското и Грибовое руднянското.

Сн.: Една от експлоатираните от ПКСП мини за кварцов пясък

Село Олешня се пада в дясно от международния път E95, а до фабриката за обогатяването (измиване, филтриране на суровината до най-фини частици и изсушаването им до определена влажност) води тесен път. Вие се 10-ина километра между няколкото работнически селца, между улици с названия „Пионерская", „Дружби", между поддали се на снега и времето дървени колиби, изоставени къщи и такива, които все още се радват на живот - с прясно боядисани огради, поддържани фасади и изрисувани с растителни мотиви врати и прозорци, с чисти дворове и струпани на купчинки дърва за огрев.

Сн.: Къщите преди с. Олешня

„Районът се води за депресиран", обясни Димитър Ангелов. „Населените места тук са тип деревня".

Не след дълго се появява и фабриката. Изграждането й започва през 2007 г. и приключва в края на 2009 г., като в строителните дейности са участвали единствено украинци. Разкритите за целта работни места надвишават 300. Днес персоналът на ПКСП наброява 150 човека - главно от района. От тях 100 са дългосрочно разкрити работни места в резултат на инвестицията.

Сн.: Изградената фабрика за обогатяване на кварцов пясък

Средната работна заплата (включая и мениджърските възнаграждения) на служителите в компанията е 2 600 гривни, което прави към 500 лева.

Сн.: Днес персоналът на ПКСП наброява 150 човека

„Това е една от най-добрите фабрики за преработката на кварцов пясък за стъкло в Европа", каза в словото си, по случай официалното откриване на цеха, Константин Ненов, председател на НС на Каолин. Това е така, защото днес рядко някой инвестира в изграждането на изцяло нова фабрика за преработката на пясък. Целият производствен процес е компютъризиран.

Сн.: Константин Ненов, председател на НС на Каолин

Оборудването вътре е главно от западни фирми, използвани са и машини на щатската компания Derrick, която, както се разбра, са Mercedes-ът в тази индустрия. Не липсва и украинско оборудване.

Максималният годишен капацитет на цеха е 700 хил. т., като в момента са натоварени мощности за обогатяване на близо 500 хил. т. годишно.

„Стъклото на практика е незаменима суровина", смята Стефан Игнатов, инженер-технолог в Каолин и „бащата" на фабриката на ПКСП. Самият той е конструирал производствената база, отговарял е за избора на машините, тяхното разположение, за наклона на поточните линии и т. н. Фабриката е замислена да работи без прекъсване до температура на въздуха от минус 20 градуса.

„Дали бихте си сложили найлон на прозореца, вместо стъкло?", попита Игнатов риторично. „Добиваният тук кварцов пясък е с изключително добри и постоянни показатели - с много ниско съдържание на железен окис (между 0.015-0.025%), което го прави и търсена суровина за изработката на висококачествени стъклени изделия. Подходящ е за изработката на прозрачно стъкло, може да намери приложение в производството на специални стъкла за слънчеви панели, енергоспестяващи стъкла, кристал и медицинско оборудване".

Рудниците са отдалечени на няколко километра от фабриката. Освен добрите параметри на добиваната суровина, украинските находища на кварцов пясък, за които ПКСП има концесионни договори, са и лесно достъпни за експлоатация. Ако в България над находищата има натрупана 20-ина метра земна маса, то в Украйна този пласт е към 5 метра.

При обогатяване на кварцовия пясък в ПКСП се използва предимно вода, обясни Игнатов. Шлаката е основно с природен характер (глина и др.) и участва в процеса на рекултивация на изчерпаните находища. С него се запълват рудниците. Едва 10% от отделения продукт може да намери пазарно приложение.

Сн.: Готовата продукция

И така, резултатът на всички тези инвестиции, ноу-хау и усилия поема по разположената в непосредствена близост жп линия към пазарите на постсъветското пространство - Русия, Беларус, Молдова и вътрешността на Украйна.

Сн.: Линията, която минава до фабриката на ПКСП