ИПИ: Похарчването на резерва е тревожно
Изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова определи като изключително тревожен факт похарчването на резерва за извънредни нужди за тази година.
Информация за изразходените от правителството средства има в днешни вестници.
Правителството няма ясна теза какво иска да прави при започване на тристранните преговори за пенсионната реформа, няма сериозно представителство на държавата и при преговорите за здравната реформа, коментира Костадинова.
Балансиране на бюджета чрез максимално оптимизиране на разходи, предлагат от Института за пазарна икономика в своята алтернатива на държавния бюджет.
Икономистът от ИПИ Петър Ганев от своя страна коментира, че растежът, в това число и чуждите инвестиции, зависят от политиките, които се правият вътре в страната.
„Считаме, че растежът може да бъде по-оптимистичен, тоест да се върне доверието в страната и да дойдат повече чужди инвестиции, които да провокират растеж, каза той.Свиването на разходите икономистите виждат на първо място по отношение на администрацията.
Общо взето, всички съкращения, които бяха направени, са изядени с ревизията в бюджета и се връщат на нивата отпреди нея. Допълнително оптимизиране, включително в най-големите министерства - МТСП, МО и МВР, които не бяха засегнати от ревизията, а към момента се предвиждат нови 250 млн. лв. без никаква реформа.
Към оптимизирането на разходите можем да сложим и отпадане на националните доплащания на земеделците, което също е доста сериозен разход, както и мярката работещите в държавния сектор, да поемат своята част от осигуровките както всички на трудовия пазар. Тези мерки, плюс още други такива, могат да балансират бюджета до едни доста по-ниски нива, отколкото е в момента и да позволят и големите реформи, от които правителството се отказа - в пенсионната и в здравната система, каза Петър Ганев.
На първо място под реформа в здравната система, от ИПИ разбират разбиване на монопола на НЗОК и преминаване към частни здравни каси, от които всеки се осигурява. Парите за здраве по презумпция отиват за здраве и няма къде другаде да отидат, тъй като ще са далече от ръцете на политиците.
Самото здраве вече не се администрира от държавата и разбира се, по отношение на пенсиите предложението е това, което се коментираше - тръгване по пътя на личните пенсионни сметки, каза той.
Други, по-малки реформи, които дават възможност за стабилизиране на бюджета са насочени към тези структури, които вземат трансфери и са повече ориентирани към държавата, а не към пазара, например БНТ, БНР, които по закон и структура получават трансфери от държавата, а нямат право на собствени приходоизточници или са силно ограничени. Предвиждаме реформа от гледна точка на премахване на тези ограничения. По подобен начин гледаме и на университетите - нека във все по-голяма част те започнат да стабилизират своя бюджет от тези, които търсят знание, а пак не от държавата, посочи Ганев.
Източник: БНР, Фокус