През 2009 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност са 361.1 млн. лв., което е с 10.8% повече в сравнение с предходната година, като се запазва тенденцията на ежегодно нарастване на техния обем през периода 2005 - 2009 година, съобщават от Нациналния статистически институт (НСИ).

Интензивността на НИРД (измерена като % на разходите за НИРД от БВП) е един ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на новата стратегия „Европа 2020" - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. През 2009 г. интензивността на НИРД в България нараства спрямо предходната година - от 0.47% през 2008 г. на 0.53% през 2009 г., но все още изостава съществено от средната стойност по този показател за ЕС-27 (1.90% през 2008 г.).


 2005 2006 2007 2008 2009 Разходи за НИРД - млн. лв. 208.1 237.0 273.0 325.9 361.1 Разходи за НИРД в % от БВП 0.46 0.46 0.45 0.47 0.53

През 2009 г. най-много са вложените средства за научноизследователска и развойна дейност в сектор „Държавно управление" - 199.5 млн. лв., следван от сектор „Предприятия" - 108.2 млн. лв., сектор „Висше образование" - 50.7 млн. лв., и сектор „Нетърговски организации" - 2.7 млн. лева.

През периода 2005 - 2009 г. в структурата на разходите за НИРД по институционални сектори3 се наблюдава тенденция на намаляване на дела на сектор „Държавно управление" (в който се включват Българската академия на науките и Селскостопанската академия) за сметка на нарастване на ролята на сектор „Предприятия". Намаляващият дял на сектор „Държавно управление" през последната година води и до увеличаване на дела на сектор „Висше образование" - с 4.4 пункта спрямо 2008 година.

Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. Чуждестранните фондове, използвани за НИРД, включват както държавни средства (други правителства, европейски програми, международни организации и т.н.), така и средства от чуждестранни предприятия. И през 2009 г. сектор „Държавно управление" остава най-големият източник на финансиране на НИРД - с 60.5%.

През 2009 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност4, възлиза на 18 230 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 5.9% повече от предходната година. Изследователите, които са най-високо квалифицираната категория научен персонал, съставляват 65.6% от персонала, зает с НИРД.

Основната част от научния персонал е съсредоточен в организациите и институтите от сектор „Държавно управление", където са изразходвани и най-много средства за НИРД. През

2009 г. в този сектор с НИРД са заети 9 467 души (в еквивалент на пълна заетост), което е 51.9% от общия персонал. Значително по-малко са лицата, ангажирани с научни изследвания и разработки в сектор „Висше образование" - 5 367 души, като относителният им дял е 29.5%. В сектор „Предприятия" с научна дейност се занимават 3 335 души, което съставлява 18.3% от общия персонал, зает с НИРД, през 2009 година.