Днес се навършват 21 години от началото на демокрацията. Преходът в България започна на 10 ноември 1989 година, когато пленум на ЦК на Комунистическата партия освободи от поста генерален секретар и член на Политбюро на БКП Тодор Живков.

Дни по-рано самият Живков заявява в неговия стил: „СоциализЪма е едно недоносче... Отива се на нов принцип, където държавата не е главния фактор, а главен фактор са хората. Трябва да кажем,че онова съдържание, което се намира в западните фирми, концерни, напълно нас ни удовлетворява. (...) Отива се към деполитизиране не икономическите и търговски отношения."

В продължение на 33 години Живков управляваше страната. На 10 ноември, часове след като падна Берлинската стена , пленум на Централния комитет на БКП свали Живков, а на мястото му застана Петър Младенов. Датата 10 ноември остава противоречива в българската история.

По-късни първият демократично избран президент на България Желю Желев си спомня: "Знаех, че комунистическият режим е към края си, но не съм си мислел, че това ще стане толкова бързо и толкова лесно". Вместо "това чудо", Желев очаквал "гражданска война и етнически конфликти".

Само седмица по-късно, на първата голяма демонстрация опозицията вече бе разединена на два лагера - единият настояваше за смяна по схемата "социализъм с човешко лице", а другият, радикално антикомунистически, искаше дълбоки реформи.

Живоков е арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. Главната прокуратура започва срещу него 5 дела. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. Той трябва да върне на държавата 7 млн. лева. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г.