Банковият кредит се е превърнал в камък на шията за българина. Заради кризата и свързаните с нея намаляване на доходите и безработица, връщането на заемите се е превърнало в непосилна задача за всеки втори кредитополучател.

Това заяви д.и.н. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН на конференция за конкурентоспособността на българската икономика. Данните са от анкета сред български граждани, поръчана от Института за икономическа политика.

Освен че половината банкови клиенти изпитват огромни затруднения, 70 на сто въобще имат проблеми с връщането на заемите си. В същото време анкетата отчита нещо показателно - само една пета от запитаните (20%) нямат банкови кредити.

Това е голям прогрес, защото допреди 5-6 години "заем" беше мръсна дума и дори малцината, които се престрашаваха да кандидатстват, бяха отсвирени от некредитиращите български банки. Сега половината от останалите 80% кредито-получатели са дребни длъжници техните борчове са под 10 хил. лв. Те обаче най-много се притесняват от това дали ще могат да си върнат заема. Тези с кредити над 100 хил. лева са сред най-спокойните за връщането им.

Според д-р Сарийски причината е, че големи заеми вземат обикновено финансово грамотните хора, които предварително са си направили разчети как ще връщат парите.

Други, които също са спокойни за борчовете си, са държавните чиновници. Само една четвърт от тях, които са и длъжници на банките, имат притеснения. Докато в частния сектор процентът е двойно по-голям.

И за това има обяснение - държавните служители са по-спокойни за работните си места, казва Сарийски. Докато частният сектор, който основно понася тежестта на кризата, търпи орязване на доходите и дори лишаване от тях. За работните си места се притесняват еднакво всички по веригата в частните компании, с малки изключения от страна на висшия мениджмънт, сочи анкетата.

Много интересни са данните за това кой как се справя с тежестта на кредитното бреме. Оказва се, че българинът е отговорен и гъвкав. На въпроса как се справяте със затрудненията при плащането на вноските, 34% са отговорили, че съкращават разходите.

При 21% обаче това не помага и те забавят изплащането на заема. Нови заеми от други банки пък търсят 15 на сто. Има обаче една група, която буди тревога - на тези, които нищо не правят и са се оставили на течението. Цели 24%, или всеки четвърти чака бездейно да му вземат къщата.

Този висок процент е отново заради ниската финансова култура на българина, твърди Григор Сарийски.

Тежкото кредитно бреме хората отдават на високите банкови лихви по кредитите - 66,6 на сто от всички запитани мислят така. Тук анализаторите твърдят, че тези данни отново показват финансовата неосведоменост на българина, защото не предлага база за сравнение.

Но всъщност отговорите са много показателни - хората преценяват на собствения си гръб тежестта на банковите лихви.

Други 18% пък все пак ги сравняват с европейските и отново ги намират високи. Почти половината от запитаните искат да им бъде дадена възможност да променят условията по кредитите си. Друг въпрос е обаче дали получават такава.

Източник: в. Стандарт