Брутният вътрешен продукт не отчита приходите в сивия сектор и води до изкривяване на прогнозите за икономически растеж. Това са основните критики към показателя на Комисията за измерването на икономическата дейност и социалния прогрес, ръководена от американския икономист Джоузеф Стиглиц. Основните изводи в нейните доклади бяха представени вчера от проф. д.и.н. Росица Рангелова по време на дискусионния форум в Института за икономически изследвания на БАН, съобщиха от академията.

БВП вече не е достатъчно достоверен показател за измерване на икономическия растеж, тъй като не отчита редица фактори, който влияят на развитието на икономиката, смятат експертите. Освен сивия сектор, такива са още почасовият и домашният труд, които не се отразяват от официалната статистика и изкривяват прогнозите. Трудно се изчисляват и данни в сфери като научно-изследователска дейност, компютърен софтуер, обучението и човешките ресурси, патентите и търговските марки.

Статистическите и реалните база данни се разминават и заради това, че не са отразени коректно прогнозите за инфлация, равнището на безработица и дори усещането на хората за икономически и социален прогрес, цитира работата на Комисията проф. Рангелова. Според нея работната заплата не може да бъде единственият показател, тъй като не отразява актуалното състояние на услугите. Такъв е примерът с доходите в сферата на здравеопазването и образованието, които са неясни и затова остават в сивата икономика.

В България засега единствено Центърът за изследване на демокрацията отчита достоверно данните за скритата икономика, коментираха икономистите на БАН. Ако у нас недекларираните приходи са около 40% от БВП, в страни като Швейцария и Япония те са едва 4 на сто, стана ясно по време на дискусионния форум.

Въпреки неотразяването на редица фактори, които влияят на икономическия растеж, НСИ използва комбинация от Системата на националните сметки и стандартите на Евростат, за да отчете данните за сивия сектор. Това е крачка в правилната посока, смятат учените от Института за икономически изследвания на БАН. Според тях достоверността на събраните база данни обаче се нуждае от прецизиране.

Драстичен пример за разминаване е равнището на безработицата, посочиха икономистите. В момента статистиката отчита 300 хил. безработни, но други 200 хил. са извадени от системата, за да не им се плащат социални помощи. Така, ако официално регистрираната безработица у нас е 9%, то реалната е близо 16 на сто, коментираха участниците в дискусионния форум.

Препоръката им към държавната статистика е да се спазва методиката на Евростат за отразяване дела на сивия сектор в икономиката, а не да се отбелязват квази данни, извън реалната картина. По този начин и прогнозите за икономическия растеж ще са по-обективни.