Странен начин за подкрепа на малкия и среден бизнес във време на криза избраха експертите на Оперативна програма Конкурентоспособност. Критериите, на които трябва да отговарят предприятията, за да кандидатстват по предстоящата схема за технологична модернизация, са били чувствително завишени. Решението е взето с мнозинство на неприсъствено заседание на Комитета за наблюдения на програмата дни преди редовната годишна среща на 26 ноември тази година.

Бюджетът на бъдещата схема, която би трябвало да подкрепи развитието на производството на малкия и среден бизнес е близо 100 млн. лв. и се очаква да тръгне до края на 2010 г. Новите решения обаче, позволяват да кандидатстват микропредприятия, реализирали внушителният минимум от 300 хил. лв. нетни приходи от продажби през последната финансова и кризисна година.

За малките компании изискването скача на 600 хил. лв., а за средните достига 1.5 млн. лв. За сравнение същата схема за малки и средни предприятия (МСП), която стартира тази пролет, изискваше по 80 хил. лв. минимален оборот и за трите вида фирми.

Условия или ограничения

Размерът на минималната безвъзмездната помощ, която компаниите могат да получат също е променен. Най-малката стойност на безвъзмездна помощ по проект, изпълняван от микропредприятие, е 150 хил. лв., докато в предходната схема тази граница беше 50 хил. лв. Това на практика значи, че компания от този микро калибър трябва да реализира проект на минимална стойност над 220 000 лв. и да осигури съфинансиране много по-голямо от нейните възможности.

В същата посока са променени и границите за минимална безвъзмездна помощ за малките и средни фирми, както следва 300 хил.лв. и 500 хил. лв. Докато в последната такава процедура беше заложено по 200 хил. лв. и за двете категории фирми. До момента обаче няма публикувани аргументите за това решение, което на практика силно ще ограничи участието на предприятията в единствената работеща схема по ОП Конкурентоспособност.

Друга любопитна промяна въвежда правило, според което само фирми в ограничен брой сектори на икономиката ще могат да кандидатстват за безвъзмездна помощ. Дори при бегъл прочит на „разрешените" сектори се вижда, че там доминират големите предприятия, а не малките до които всъщност трябва да стигнат парите. Такъв е примерът със секторите ", С 29 „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета", C21" Производство на лекарствени вещества и продукти" и сектор C 20 „Производство на химични продукти".

А сред химическия бранш е посочен за допустимо дори и кодът C 20.51 "Производство на експлозиви". Интересно е, че допустими ще бъдат фирми с основна дейност в медийния бизнес и шоубизнеса. Например обозначен сектор за финансиране е J59 „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика", J60 „Радио-и телевизионна дейност", J60 „Далекосъобщения".

Какви са рисковете?

Един от основните принципи на еврофинансирането е средствата да се използват така, че да се постигне възможно най-голям макро ефект. Всички тези завишени критерии могат да доведат до слаб интерес към бъдещата схема „Технологична модернизация в малки и средни предприятия" и да я превърнат от най-популярната сред бизнеса в най-неподходящата, коментират запознати. Все още е пресен случая с процедурата, която трябваше да финансира компании засегнати от кризата, но не беше съобразена с реалностите у нас. Резултатът бе, че вместо очакваните около 100 проектни предложения, бяха подадени само 4.

Процедурата

Странни са и обстоятелствата, при които е взето решението. Според информация на Project Media гласуването се случва преди редовното заседание на Комитета за наблюдения на програмата на 26 ноември. Това е органът, обединяващ министерства, браншови организации и такива от неправителствения сектор, които определят как да се управляват средствата по ОП Конкурентоспособност.

Така 31 от представителите подкрепят измененията, като се има пред вид, че общо 50 са с право на глас, а още 11 са наблюдатели. Само един от членовете е гласувал против - КРИБ. Други членове също изразили несъгласие, но въпреки това са гласували „За".

Бил е отхвърлен и коментарът на представителите на кабинета - министъра на еврофондовете Томислaв Дончев, както и на дирекция „Икономическа политика" на МИЕТ, които предлагат да се допусне участието на по-широк кръг фирми, като се дава бонус на такива работещи във високотехнологични сектори. По този начин няма да бъдат финансирани проекти от други сектори на промишлеността, които също могат да допринесат за конкурентоспособността на българската икономика.

Една от целите, с която беше създадена дирекция „Икономическа политика" от новия кабинет, беше да обмисля и да предлага решения по подобни стратегически въпроси. Отговорът на Управляващият орган обаче е бил, че идеята не се приема, защото всичко това е съгласувано с Европейската комисия, а приоритетните икономически сектори са определени след обстоен анализ.

За стратегически документ за това кои да са приоритетите на родната икономика много се говори, но все още няма приет такъв документ от Министерски съвет. Според запознати, това ни връща години назад по отношение на механизмите за определяне на приоритетите по програмите финансирани от ЕС, а именно програма ФАР. Нейните политики и мерките се определяха директно от ЕК.

Източник: Projectmedia.bg