Отпадна и последното препятствие пред бюджета
Държавният глава подписа указ за обнародване на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 година, съобщиха от пресцентъра на президентството. Основният мотив, с който президентът подписа закона, е необходимостта страната ни да има приет бюджет за следващата година, особено в условията на продължаваща икономическа криза.
Същевременно президентът Георги Първанов изразява несъгласие и безпокойство по съдържателната част и някои от политиките, заложени в бюджета.
Макроикономическата рамка е несигурна и оптимистична. Необосновано завишена е оценката за реалния растеж на брутния вътрешен продукт. Приходите са силно консервативни и подценени. Това ще създаде проблеми при нормалното финансиране на важни разходи, бюджетни отрасли и политики в публичния сектор.
Освен това, не са предвидени необходимите буфери, чрез които да се реагира при евентуалната промяна на макроикономическата среда. Предвижда се рязко увеличаване на държавния дълг - това отдавна не се беше случвало и ще има дълготрайно негативно отражение.
Макар и под различни форми, скрито или явно, има увеличение на данъчната тежест за следващата година.
Въпреки условията на ограничен финансов ресурс, не беше направено най-доброто разпределение на средствата между отделните публични сфери, което означава, че приоритетите не бяха подредени правилно. Няма промяна в политиките и бюджет 2011 г. се превръща в копие на този от 2010 г.
Няма ясна политика и предложени решения за основните стимули на растежа - вътрешните и външните инвестиции, както и за подкрепа на вътрешното потребление.
Всички видове доходи са замразени вече втора година, като се предвижда процесът да продължи до 2013 г. На практика това означава намаление на реалните доходи на населението и неговото обедняване, най-малко с размера на натрупаната инфлация. По този показател дистанцията между нас и другите европейски страни се задълбочава.
2011-а е година на пълен отказ от реформи в здравеопазването, висшето образование, науката, социалната сфера, администрацията и финансовата децентрализация. Липсва стратегическо мислене, а някои от тези важни отрасли ще се финансират на критичния минимум от средства.
Така както бе съставен, бюджетът за 2011 г. няма да бъде ефективен финансов инструмент, в който да бъдат заложени поне частично някои от основните цели, приоритети и индикатори, предвидени в Националната програма за развитие и Стратегия "България 2020".
Президентът изразява безпокойство по отношение текста на параграф 27 от преходните и заключителни разпоредби на закона, където е предвидено наличните в края на 2010 г. средства по банкови бюджетни и депозитни сметки на НЗОК в БНБ да бъдат преведени служебно от банката до 31 декември 2010 г. по сметка на централния бюджет.
По този начин набраните средства от здравноосигурителни вноски на гражданите в т.нар. голям резерв на касата в размер на около 1.4 млрд. лв., вече могат да се използват за всички останали публични разходи. Това е нарушение на здравноосигурителните принципи, което може да доведе до недоверие към избрания модел на управление на здравеопазването в България.