Възходящата корекция на еврото се оказа твърде кратка и то отново претърпя сериозни загуби спрямо основните си конкуренти на валутните пазари. Спрямо долара, единната валута се срина с близо 2 цента от най-високата си точка за деня в 1.3274. Според пазарните слухове, спадът на еврото вчера е следствие на големи поръчки за продажба от страна на американска инвестиционна банка и тънкия неликвиден пазар. Влияние за натискът върху еврото оказа и спадът в кросовете му спрямо йената и швейцарският франк.

Спрямо японската валута, еврото регистрира ново 16-седмично дъно в 107.62 йени, а спрямо швейцарския франк, единната валута се доближи до историческото дъно от миналата седмица в 1.2438, след като ден по-рано се търгуваше на нива от 1.2697 франка. Швейцарската валута успя да регистрира исторически минимум и спрямо щатския долар, вчера. По време на следобедната си търговия, зелените пари се обезцениха до ниво от 0.9434 франка. Поевтиняването на долара до голяма степен се дължи на спада в доходността на американските дългови книжа, след успешно проведения аукцион за 2-годишни облигации.

За спада на долара в някой от кросовете влияние оказаха и по-слабите данни, отчитащи спад в потребителското доверие и цените на жилища в САЩ. Потребителското доверие е достигнало 52.5 пункта през декември. Участниците на пазара прогнозираха показателят да бъде 56.3 пункта, а стойността за ноември бе ревизирана възходящо до 54.3 пункта. Индексът на цените на жилища е спаднал с 0.8%, спрямо октомври 2009 г., което е най-голямото годишно понижение от декември 2009 г. насам.

Европейските дългови пазари не останаха незасегната тема и през вчерашния ден. В анализ на Wall Street Journal се посочва, че споразуменията в Европа остават нерешен проблема с Португалия, като Лисабон се очаква да бъде следващото домино от Европейската дългова криза за спасителната финансова помощ. Пазарните страхове около Португалия и нейния съсед Испания, се казва в анализа на WSJ, продължават да държат под напрежение европейските лидери. Ако се провалят опитите за по-тесни взаимоотношения, някои европейски лидери твърдят, че това може да има тежки последици за Еврото и Европейския съюз.

В този ред на мисли, управителят на Централната банка на Люксембург и член на управителния съвет на ЕЦБ, Ив Мерш заяви, че предложенията да се засилят наказанията за страните-членки на Еврозоната, които нарушават правилата не са постигнали кой знае какъв успех. Той призова за по-ранни действия и почти автоматични санкции срещу страните, чиито дефицит надхвърля границата на ЕС от 3% от БВП. Той допълни също, че последните предложения са само стъпка в правилната посока, но не са достатъчни, за да осигурят нормалното функциониране на ЕС.

Финансовият министър на Германия, Волфганг Шойбле, също засегна този въпрос и заяви, че страните от Еврозоната трябва да намалят техните нива на дълг, а ЕС трябва да налага по-строги санкции на тези, които не успяват да се справят със съветите. Според Шойбле, механизмът за финансова стабилност в Европа е временна мярка, докато Еврозоната успее да поправи фундаментални грешки в пакта за стабилност. „Субсидиите на страните, които постоянно пренебрегват препоръките или манипулират официалната статистика, трябва да бъдат замразени, а правото им на глас да бъде прекратено", завърши той.

Отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД