През 19 век едно петчленно семейство в Берлин харчело 70% от дохода си за храна. Преди 60 г. домакинствата в Германия отделят половината си пари за храна, а днес - едва 12 процента. Но каква е цената на евтината храна?

В момента средностатистическият гражданин изяжда 90 килограма месо годишно, тоест - за един човешки живот германецът носи отговорност за смъртта на около 600 пилета, 22 свине, 20 овце и 7 говеда.

Килограм свинско месо струва около три евро - толкова евтино може да се произвежда само в условия на промишлено животновъдство. Торовете и пестицидите пък поддържат ниските цени на зърнените храни, плодовете и зеленчуците.

Така хлябът, месото, маслото и рибата вече са масово достъпни в Германия. Тук никой не гладува - и това е голямо постижение.

Но за сметка на природата и за сметка на собственото ни здраве. Привържениците на био-продуктите и био-ориентираното селско стопанство твърдят, че по-скъпата храна е по-качествена и не уврежда околната среда.

Отсрещният лагер обаче също има своите аргументи.

Вестник "Ди Велт" коментира: „Всеки е свободен да купува скъпи храни. В повечето случаи те са и по-вкусни. Всичко зависи от портмонето. Но дали скъпите храни са и по-здравословни? Въпросът е спорен дори сред експертите."

Място за спор няма, твърди един от тези експерти в "Зюддойче Цайтунг".

Хериберт Прантл предлага да се замислим какво точно ядем, а не само за цената. "Трябва да си припомним едновремешния респект пред храната", казва експертът. Длъжни сме освен това да знаем какво точно ядем. Ето защо, според него, е необходимо обозначаване на генно манипулираните продукти. Потребителят освен това трябва да се интересува откъде идва храната му. Не бива повече да си затваряме очите пред ужасяващите условия, в които се произвеждат някои от най-евтините храни.

"И най-сетне: нека отново отделим време и пространство за съвместното сядане край масата. Защото никаква почивка не е онази обедна почивка, в която продължаваме да седим пред компютъра и да се тъпчем с каквото падне. ", казва Прантл.

Източник: Дойче веле