България бавно се възстановява от дълбока рецесия, която намали доходите и увеличи безработицата, нанасяйки удар върху популярността на дясноцентристкото й правителство, съобщава Reuters в кореспонденция от София за ключовите политически рискове в България.

Икономическата криза принуди балканската страна да намали разходите и да замрази заплатите в държавния сектор и пенсиите, за да овладее фискалния си дефицит, което може да подложи на натиск българската валута, вързана за еврото.

Строгото ограничаване на разходите, отлаганите реформи и неотдавнашния скандал с подслушванията подкопаха подкрепата за правителството на малцинството, но то все още е достатъчно стабилно, благодарение на подкрепата на националистическата партия Атака, отбелязва Reuters.

Правителството на премиера Бойко Борисов трябва да покаже резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, за да запази доверието на ЕС, да спечели доверието на инвеститорите и да гарантира бързото влизане в Шенгенската зона за свободно движение.

Ройтерс посочва като основни политически рискове пред България слабото възстановяване на икономиката и опасенията за увеличаване на инфлацията. Кабинетът прогнозира, че икономиката ще постигне ръст от 3.6% тази година, след като увеличаването на износа я извади от рецесията през второто тримесечие на 2010 г., но анализаторите казват, че растежът ще бъде по-нисък, тъй като бумът в сектора на недвижимите имоти, който подкрепи предишния растеж, няма да се повтори.

Кабинетът замрази заплатите и пенсиите и намали министерските разходи с около 20% през 2010 г. и ще запази подобно ниво на разходи и тази година, за да избегне спад на вътрешното търсене и да стимулира растежа. Но ако се запази анемичния растеж, приходите от данъци ще бъдат по-малки от очакваното, а социалните разходи вероятно ще се увеличат, което ще обърка плановете на правителството да намали наполовина бюджетния дефицит до 2.5% от БВП догодина и ще увеличи данъчното бреме.

Страната разполага с голям фискален резерв, но ниските доходи може да я принудят да потърси спешно финансиране на по-висока цена.

Инфлацията нарасна до 4.5% на годишна основа в края на 2010 г. спрямо 0.6% през 2009 г. главно заради повишаването на цените на хранителните стоки и на по-високия акциз върху цигарите.

Слабото търсене и високата безработица трябва да намалят инфлационния натиск, но според анализаторите заради повишаването на цената на горивата и на хранителните стоки цените на потребителските стоки може да продължат да растат, а общественото недоволство - да се засили.

Над 120 000 души загубиха работата си през последните две години и безработицата нарасна до 9.2% през 2010 г. Броят на безработните младежи под 29 години се удвои през последните две години до около една пета през третото тримесечие на 2010 г. Броят на хората, живеещи под прага на бедността от около 5 долара на ден също нарасна с над 20%, сочат последните данни от 2008 г.

Ройтерс посочва, че е необходимо да се наблюдава дали растежът ще е по-нисък от прогнозите на правителството. Агенцията смята, че е малко вероятно това да удари лева, тъй като той е вързан за еврото, но може да увеличи цената на обслужването на дълга и да затрудни пробива на страната на международните пазари.

Дали кабинетът ще отпусне фискалната политика, за да запази популярността си преди местните и президентските избори през есента.

Кабинетът обеща да реформира цялостно неефективната система на здравеопазването, но реформите се натъкнаха на пречки след лекарските протести заради затварянето на болници и недостига на средства.

Заплахата от масови стачки стана причина за разводняването на реформите в пенсионната система. Усвояването на средства от европейските фондове се подобри през миналата година, но страната продължава да усвоява само около 10 на сто от 7-те милиарда евро, които трябва да получи до 2013 г, главно заради мудната администрация и липсата на добре разработени проекти.

Ройтерс посочва, че е необходимо да се наблюдава дали България ще продължи с реформите и ще ограничи неефективните разходи или безпокойството за популярността и страхът от обществено недоволство ще доведат до отлагане на реформите. Дали правителството ще подобри усвояването на средства от ЕС. Ако не го направи, е малко вероятно това да промени цената на активите, но може да отблъсне чуждестранните инвеститори, да забави подобряването на инфраструктурата и да попречи на възстановяването на икономиката.

Корупцията и организираната престъпност продължават да са проблем в балканската страна 20 години след рухването на комунизма. Шуробаджанащината и необходимостта да се раздават рушвети, за да се осигурят бизнес сделки отблъскват чуждестранните инвеститори и подкопават икономическия растеж. Усилията на правителството да се справи с организираната престъпност и корупцията бяха похвалени от ЕС, но то все още не е осъдило корумпирани служители и бандити, за да докаже, че е сериозно. Скандалът с подслушването през последните дни, който според опозицията показва, че Борисов и други високопоставени държавници са правили политически услуги, разби доверието на обществото, че кабинетът може ефективно да се бори с корупцията и престъпността.

Оправдаването на бивши високопоставени правителствени служители и на предполагаеми босове на организираната престъпност също прави трудно за правителството да докаже, че може да наложи стриктно върховенство на закона. Германия и Франция вече призоваха Брюксел да отложи приемането на България в Шенгенската зона за свободно движение този март заради опасения за способността й да се бори с корупцията и престъпността. Правителството планира да създаде специални съдилища, с цел да се ускорят съдебните дела срещу корумпирани служители и мафиотски босове, но е изправено пред съпротивата на съдебната власт. Ройтерс посочва, че е необходимо да се наблюдава дали правителството ще запази политическата си воля да се справи с корупционните практики. Това вероятно няма да промени положението на пазарите в краткосрочен план, но изпраща важен сигнал, че става по-лесно да се прави бизнес в България.

Източник: БГНЕС