Френско-германският спор в центъра на срещата в Европа днес
Германия и Франция имат несъгласия по отношение на спасителния фонд за страните от Еврозоната, както и по отношение на промени в икономическото управление преди днешната европейска среща, която има за цел да начертае път за излизане от дълговата криза, пише Bloomberg.
Двете водещи икономики в Еврозоната са на различни позиции по отношение на евентуални изкупувания на облигации и на "пакта за конкурентоспособност", който е условието на Ангела Меркел за подсилване на фонда за подпомагане изпадналите в задължения страни.
Признаците за несъгласия прекъснаха тридневния ръст на европейските облигационни пазари и свалиха еврото от тримесечния му връх, тъй като инвеститорите си задаваха въпроса кога Европа ще изготви антикризисна формула.
Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише вчера подтикна правителствата да действат, казвайки, че спасителният фонд трябва да бъде "възможно най-гъвкав и ефективен по отношение на мащаба."
Еврото вчера поевтиня с 1.3% до 1.3633 долара вчера. Трише помогна за спада на единната валута, след като опроверга очакванията за увеличение на лихвения процент. Спредът по доходността на 10-годишните португалски облигации спрямо германските нарасна с 13 базисни пункта до 377 базисни пункта, докато при испанските увеличението беше от 13 пункта до 197 базисни пункта.
На днешната среща в Брюксел по принцип трябва да се обсъжда политиката в сферата на енергетиката и иновациите, но участниците ще се концентрират и върху начините за подсилване на спасителния фонд, намаляването на лихвите по отпуснатите спешно спасителни средства, установяването на постоянен спасителен механизъм и налагането на нови правила срещу недобросъвестните бюджетните практики.
Лидерите на ЕС имат за цел да финализират цялостен пакет от мерки, в това число затягане на санкциите спрямо бюджетните дефицити по-големи от 3% от БВП, на следващата среща на 24-25 март.
Франция подкрепя максимално гъвкав спасител фонд, която например ще позволява задлъжнелите страни да изкупуват собствени облигации с отстъпка на пазара.
Фондът има нужда от сила и гъвкавост, според финансовия министър на Франция Кристин Лагард. Това обаче не означава непременно увеличаването му. Той просто трябва да бъде ефективен, според Лагард.
Противопоставянето на Германия на обратното изкупуване на облигации, което ще намали задълженията на страни като Гърция, отразява нежеланието да се наливат още средства в спасителния фонд на стойност 440 млрд. евро.
Вместо това фокусът трябва да е върху мобилизирането на пълния потенциал на фонда, който в момента може да отпуска заеми в размер само на около 250 млрд. евро поради правилата за обезпечение.
ЕЦБ, която подкрепи пазарите като изкупи облигации на изпаднали в затруднение страни на стойност 76.5 млрд. евро, се опитва да прехвърли тази дейност на правителствата, насочвайки се към основната си мисия каквато е борбата с инфлацията.
И докато директното закупуване на облигации на изпаднали в затруднение страни на пазара вероятно ще бъдат част в новите правомощия на спасителния фонд, то други въпроси, като молбата за по-ниски лихвени проценти по отпуснатите спасителни средства вероятно още няма да бъдат изяснени.
Германия, която е най-икономика страна в Еврозоната, би одобрила увеличаването на спасителния фонд при засилване на контрола върху бюджетните дефицити.
Предложенията на Меркел за конкурентоспособност са в центъра на тази стратегия, в това число европейски цели за данъци, заплати, пенсионни правила и икономически дисбаланси.
Германия и Испания вече увеличиха пенсионната възраст на 67 години, за да намалят разходите по застаряващото население, но френският президент Никола Саркози, който отива на избори след 14 месеца, не планира да увеличават пенсионната възраст над 62 години.
Меркел също така застъпва идеята за по-координиран данък добавена стойност със стандартизирани нива между 15 и 25%.
Испанският премиер Хосе Луис Родригез Сапатеро пък подкрепя по-голяма хармонизация на корпоративните данъци, влизайки в спор с Ирландия, която се противопоставя на призивите да вдигне двоя данък печалба, който в момента е 12.5%.