„Въпреки първите положителни сигнали за обръщане на икономическия цикъл и начало на възстановяването, кризата през 2010 г. продължи да формира нагласите на частния сектор и домакинствата. Комбинацията от влошаване на техния икономически статус и по-голяма предпазливост при вземането на решения за текущи разходи или инвестиции подложи на нови изпитания и банките", така започва публикацията на управителя на БНБ Иван Искров в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България, от януари 2011 година.

„Кредитните портфейли в банковите баланси бяха изложени на натиск, но банковата система демонстрира гъвкавост и ефективност. Балансовото й число растеше и независимо от необслужваните кредити и разходите за обезценка, системата продължи да генерира печалба. Капиталовите буфери останаха съхранени; солиден е и размерът на заделените провизии.

Българската банкова система изпъква в международен план с впечатляващи коефициенти за капиталова адекватност и обща ликвидност. Благодарение както на последователната антициклична надзорна политика, така и на благоразумното управление на самите банки в последните години, банковият сектор разполага с достатъчно капитал за безпроблемното покриване на завишените капиталови изисквания на Базел 3, анонсирани миналата есен (за които всъщност са предвидени няколко години преходен период).

Днес преобладават прогнозите за по-осезаемо икономическо оживление през годината и оттам засилване на кредитирането. Връзката между банков кредит и икономически растеж е доказана. Тя обаче не се „случва" автоматично, без усилията и на двете страни в процеса. Тук бих откроил три аспекта, свързани с непосредствените очаквания.

Първо, банките не могат да избягат от законите на търсенето и предлагането. Банките могат да играят водещата роля във възстановяването на икономиката, но сами не могат да предизвикат обрат в търсенето. С времето трябва да се увеличат фирмите с оптимистични очаквания за бъдещето и добри проекти за финансиране. Домакинствата ще започнат да теглят повече заеми, когато са по-спокойни за утрешния ден.

Второ, много банки вече се активизираха в борбата за пазарен дял и оползотворяване на възможностите, породени от самата криза. Но на места навярно могат да се възприемат стратегии за по-активно управление и на съществуващите портфейли, включително чрез предоговаряне на кредитни позиции. Вероятно има неизползван потенциал и в обслужването на старите клиенти. Банките има какво да подобрят в работата с клиентите. Дългосрочните взаимоотношения с тях са важна стратегическа цел, доколкото именно клиентите са най-ценният актив на всяка банка.

Не на последно място, виждаме как предишната кредитна експанзия днес тежи на много банки и на техните клиенти. Благоразумното банкиране не предполага тотално въздържане от кредитиране. Но адекватната и комплексна икономическа оценка на рисковете следва да остава във фокуса на ежедневно оперативно ниво.

Надяваме се и работим за това, 2011 година да отбележи едно ново начало за банковия сектор у нас. Никой обаче не се заблуждава, че сегашната криза ще бъде последната. Преценките ни трябва да бъдат внимателни, а очакванията - реалистични", пише в заключение Иван Искров.