62.5 % е относителният дял на лицата, работили за определен период в сивата икономика през последните 5 години в Монтана, с което регионът се нарежда на първо място в страната по този показател.

Посочените данни представляват част от изнесените днес на организирана в града кръгла маса резултати. Събитието се провежда в рамките на проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика", реализиран от Асоциация на индустриалния капитал в България, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз и Република България.

Сравнението, което се налага, относно готовността за включване в сиви практики между населението в страната като цяло спрямо населението в региона, подсказва, че при липса на адекватни мерки за ограничаване на неформалната икономика, сивият сектор може сериозно да разшири своето присъствие в Монтана, отбеляза председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев на срещата.

По време на събитието, в което взеха участие народни представители от региона, представители на областна администрация - Монтана, на областна дирекция на МВР, на митница - Лом, на Прокуратурата и на Сметна палата, както и работодатели и синдикатите от региона, бяха представени данни и цялостна генерална оценка на относителния дял на неформалния сектор в икономиката на Монтана. 50.0% от населението счита, че относителният дял на сивия сектор в Монтана е между 50 и 75%, според други 20,8 % от населението делът на сивия сектор в града и областта е между 41 и 50 %, а според 41,8% от работодателите в региона процентът на неформалната икономика в града и областта е между 41 и 50 %.

Друг показател, по който Монтана заема първо място в страната, се отнася до лицата, реално работили на трудов договор за определена сума паралелно с устна договорка за допълнително заплащане - 45,8% са участвали в подобни практики. Сключването на договори със скрити клаузи, т.е. на договори, които не отразяват реалните трудови отношения между работодателя и работника, а също така и спестяването на осигуровки представляват най-масовите нарушения на трудовото законодателство и едновременно с това най-масово прилаганите сиви практики. От което следва извода, че в национален план социалните и здравните права на работниците и служителите от Монтана са застрашени и нарушени в най-голяма степен .

Изследваните лица от Монтана посочват, че работят в неформалния сектор заради възможността да получат повече реални пари - на момента, без удръжки.

Ситуацията в Монтана е специфична и резултатите от социологическите изследвания подсказват реална възможност за динамично развитие на сивия сектор, защото:

- 25.0% от населението в страната като цяло декларират готовност да работят без трудов договор, докато този процент за жителите на Монтана е 66,7% ;

- 43.8% от населението в страната като цяло са готови да работят на трудов договор за определена сума по трудов договор плюс устна договорка за допълнително заплащане, докато този процент за жителите на Монтана е 88.3%;

Главните причини за ползването на сиви практики и похвати се коренят в невъзможността както на работодатели, така и на работници и на служители да балансират своите краткосрочни и дългосрочни цели, интереси и потребности. В условията на криза приоритет получава стремежът да се генерират свободни парични средства за посрещане на непосредствените бизнес и лични нужди. Преобладаващото мнозинство от хората в Монтана споделят, че средномесечните им доходи са крайно недостатъчни и с тях не могат да покрият реалните си разходи.

По време на кръглата маса, главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България г-жа Милена Ангелова представи и ролята, която АИКБ има като активен говорител на реалния бизнес в страната и единствен защитник на интересите на публичните дружества в страната чрез разработването на политики и привнасянето на успешни мерки и добри практики.