Населението на България застарява рязко. През 2025 г. българите над 65 години ще са 20% от населението. Застрашителният характер на промените обаче не се тълкува съвсем правилно от политиците.

Това показва анализ на Световната банка.

Населението на цяла Източна Европа и Централна Азия, с малки изключения, застарява с изключителна бързина. В същото време общият брой на населението намалява, както, разбира се, и броят на хората в трудоспособна възраст. Световната банка настоява за бързи реакции на тези тревожни демографски тенденции, които институцията проучва и анализира вече години наред.

Резултатите от най-новата студия на банката бяха обявени в София през декември миналата година. Фокус на анализа са последиците от застаряването за дългосрочните грижи за по-възрастните и свързаните с тях публични разходи в България, Латвия, Полша и Хърватия. Тези страни са най-застрашени от демографските промени, които ще настъпят до 2050 г., като България е в най-рисково положение, казва вицепрезидентът на Световната банка и директор на отдела за човешкото развитие Тамар Атинк.

"Да вземем за пример България, където през 1990 г. хората над 65 години бяха 13% от цялото население. През 2025 г. се очаква те да са 20 процента. Това е над нивата в 15-те по-стари членки на ЕС. Населението на България застарява много рязко и това има последици," каза пред Дойче веле Тамар Атинк.

В България проблемът е утежнен поради факта, че тя е страната с най-бързо намаляващо население в ЕС. Намалява не само броят на трудоспособните хора, но и броят на тези, които могат да осигуряват грижи за по-възрастните, подчертава Тамар Атинк.

"В България в момента четирима работещи осигуряват един пенсионер. Скоро страната ще разполага с по-малко от двама, които могат да работят за един пенсионер. Това съотношение има огромни последици за фискалната устойчивост на пенсионната система," смята още Тамар Атинк.

Много трудно е да се реагира достатъчно бързо на толкова рязко свиване на населението, съпроводено от също толкова рязко застаряване и от твърде ниски равнища на доходите, казва специалистът по икономически проблеми на човешкото развитие Йоханес Кьотъл от Световната банка.

"Много важно е сегашното младо поколение да разбира, че ще трябва да плаща не само за поколението на родителите си, но ще трябва да спестява за своите собствени бъдещи дългосрочни грижи", подчертава Йоханес Кьотъл.

Особено застрашена група в България са възрастните жени, които живеят средно с около 7 г. по-дълго от мъжете. За тях е по-вероятно да живеят в изолация и бедност след като останат сами. Един от възможните отговори на тези демографски перспективи е нов "дизайн" на пенсионната система, но застрашителният характер на промените все още не е достатъчно добре разбран, казва Тамар Атинк.

За политиците 2050 г. изглежда достатъчно отдалечена, за да не се чувстват принудени да предприемат незабавни мерки.

"Проблемът наистина не е грабнал вниманието на политиците. В тази ситуация наша задача, на Световната банка, е да сочим изключително важните обществени промени, които предстоят, и да настояваме за действия, защото след 20 години ще е твърде късно", подчертава Йоханес Кьотъл.

Източник: Дойче Веле