Парламентът трябва законодателно да реши проблемите между потребителите и мобилните оператори, настояват експерти.

В деловодството на Народното събрание вече е внесен законопроект за промяна на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от народния представител от Синята коалиция Михаил Михайлов. От Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) също смятат да направят, чрез правителствен законопроект, свое предложение за промяна на ЗЕС.

Михайлов предлага неустойката при предсрочно прекратяване на договор с мобилен оператор да бъде между 5 и 8% от сбора на остатъчните дължими суми за срока на договора. Той иска изрично посочване на максималния размер на дължимите неустойки, които при предсрочно прекратяване на индивидуалния договор да не може да надхвърлят 8%, а при промяна на тарифния план - 5 на сто от сбора на остатъчните дължими суми за срока на договора.

"Няма смисъл да очакваме операторите и КРС да се смилят над българските граждани, а трябва да предприемем конкретни мерки", мотивира се Михайлов.

Част от исканите промени са насочени както към мобилните, така и към кабелните оператори и всички, предлагащи електронни услуги, регулирани по ЗЕС. Депутатът предлага типовите срокове за индивидуалните договори с крайните потребители да не надвишават 12 месеца. Той иска крайните потребители да бъдат уведомявани за изтичане на сроковете на индивидуалните договори с тях, не по-късно от един месец преди края на договора.

Заложено е също така продължаването на индивидуалните договори за неопределен срок, ако след изтичане на определения срок, липсва изрично волеизявление от крайния потребител за прекратяване или подновяване на договора при същите или различни условия. Михайлов иска още процедурата по прехвърляне на личния телефонен номер от един оператор към друг да е не по-дълга от един месец.

Той е застъпил и забрана за изпращане на непоискани търговски съобщения в периода на денонощието от 20.00 часа до 9.00 ч. Той предлага още операторът да предупреждава крайния потребител, при наближаване на определения от него месечен лимит на електронните съобщителни услуги.

Също така Михайлов смята, че при достигане на този лимит изходящите съобщения на потребителя трябва да се ограничават до заплащане на дължимите суми или до изрично отправено искане от потребителя за увеличаване на лимита. Михайлов разказа, че често при срещи, особено с по-възрастни хора, е получавал оплаквания, че не са уведомявани за надхвърляне на лимита и получавани по-късно солидни сметки.

Лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров посочва, че по отношение на пазара на мобилни услуги хората са поставени в ситуацията на "крепостни селяни".

КРС ще поиска от Народното събрание също с промени да се откажат операторите от практиката да сключват срочни договори с абонатите си. Според председателя на комисията Веселин Божков условието за автоматично подновяване на договора не е европейска клауза и е антиконкурентна клауза, която фактически закрепостява абонатите към съответния оператор. Още 2009 година КРС има становище, отправено към трите оператора по отношение на отпадането на тази клауза.

Според председателя на Българската национална асоциация "Активни потребители" Богомил Николов потребителите трябва да имат възможност да "излизат" от срочните договори със справедлива компенсация, която да бъде определена в закона.

От Комисията за защита на потребителите пък съобщиха, че за последните месеци са получени над 1300 жалби и сигнали на граждани от услугите на телекомите.

В опит за разрешаването на проблемите от 15 март в София трябва да заработи първата обществена приемна. В нея ще участват представители на КРС, на КЗП и на мобилните оператори. По-късно приемни ще бъдат открити в Пловдив, Варна, Бургас, Враца и други големи градове.

Източник: БТА