Икономистите предупредиха, че държавата не трябва да се намесва в ценообразуването и за да бъде ефективна работата на експертната група за следене на цените, тя трябва да излезе от изпълнителната власт.

„Тогава, когато има ценоразписи, ценоразписите са достатъчна информация и за потребителите, и за производителите. Тези роли непрекъснато се сменят и затова всяка една правителствена комисия, която се занимава с регулиране на цените, води до отрицателни и вредни последици както за потребителите, така и за производителите, така в крайна сметка и за самото правителство", каза икономистът Красен Станчев.

По думите му - за последните 20 години има 4-5 съществени опита в тази посока с много вредни последици. Трябва да се отчете този негативен опит и по никакъв начин да не се противодейства на естествени процеси като договаряне на цените и да не се налагат „марксистки възгледи за това какво е ценообразуване".

Потребителите, както навсякъде по света получиха реална власт на пазара. Фирмите фалират за това, че не могат да задоволят нуждите на пазара, търсенето. По думите на Красен Станчев - тази функция трябва да бъде засилена по някакъв начин от законодателната практика в България.

По думите му - международните конюнктурни фактори, включително тези, които в момента се развиват - цени на петрол и т.н са временни. Общото поведение на цените, включително поведението на цените на храните, е да спадат с известни периоди на изменение нагоре и надолу.

Ефектът от тази група няма да е свързан с намаляване на цените на храните, заяви i икономистът Георги Ганев.

Цените на храните особено в краткосрочен план, говорим за тази пролет, ще си следват собствената динамика, независимо от това, какво ще направи тази работна група. Евентуално дългосрочна полза от съществуването на подобно тяло може да има за българското общество, ако това тяло има чисто аналитична функция, тоест доведе до знание за това как се формират цените на пазара на храни в България. Ползата е, че ще има по-информирани потребители и най-вече няма да се изпада в паника.

За да стане това по достоверен начин, е необходимо тази група да не подлежи на подчинение на изпълнителната власт, а да има независим характер.

Анализи на цените на храните трябва да се правят от специализирани изследователски центрове, консултантски компании, каза Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие.

Ако това е междуведомствена работна група, която ще следи нещата, без да се влагат допълнителни нови ресурси и хора, възможно е това като временна стъпка да има някакви положителни страни. От моя опит знам, че междуведомствените групи сами не вършат кой знае каква работа. Те могат на базата на един професионален анализ да вземат някакво отношение, но самите те да извършват такъв анализ ми се струва съмнително, че имат капацитет да направят, каза той. Според Прохаски - държавата, Министерството на земеделието и храните биха могли да възлагат да се правят такива анализи.

На въпрос, защо органи, създавани с тази цел в миналото, не са изпълнявали ролята си, той посочи като вероятно причина, че нямат устойчивост.

Те не са в истинския смисъл на думата експертни. Обикновено са държавни чиновници, които не винаги имат възможността да извършват анализи, нито пък имат правомощия на базата на анализите да вземат някакви мерки, защото междуведомствените групи са нещо временно. Такива анализи трябва да се възлагат на професионални центрове и съществуващите органи с правомощия да вземат решения в рамките на възможното, защото сме пазарна икономика.

Ако наистина има някакви много високи надценки в една конкурентна среда другите участници на пазара ще свалят тези надценки чрез конкуренцията. Ако вече има някаква монополизация или картелиране на пазара, тогава е мястото на Комисията за защита на конкуренцията да се намеси, каза той.

Евродепутатът Илияна Иванова каза, че трябва да бъде по-активна ролята на потребителските и браншовите организации.

Източник: Фокус