Цветан Цветанов губи 17% подкрепа от хората, а Бойко Борисов - 10% в сравнение с декември 2010 година, според национално представително изследване на агенция "Медиана" проведено от 1 до 8 март, предаде БГНЕС.

Това са и най-високите данни за загуба на доверие, които сочи "Медиана". Кристалина Георгиева вдига рейтинга си с 1% и тя води по доверие. Георги Първанов е на второ място, въпреки че губи доверие с 3%. 44% от българите са съкратили драстично разходите си, съобщи социологът Кольо Колев от Агенция "Медиана" на база на представително за пълнолетното население на страната изследване на агенцията от 1 до 8 март. Политическият дебат у нас беше дебат за миналото, сега вече е за икономиката, заяви Кольо Колев. Шоуто свърши, икономиката измества миналото, каза социологът. Политическият дебат у нас винаги е бил силно екзотичен. Той е дебат за миналото. За кръвта, жертвите, злодеянията, вината... от миналото. В началото на демокрацията "битката" беше за периода преди и след 9 септември 1944 г. - комунисти, фашисти, отрязани глави, лагери. На по-късен етап тук се включиха "агентите на ДС" - като политически аргумент. С напредването на прехода (и социалното разслоение) се включиха и "мутрите", "новобогаташите", "бизнесмените" и пр.

Появиха се и екзотични фигури - бивш син, но всъщност таен червен, мутра, новобогаташ, с очевидни връзки с бившата Държавна сигурност (а пък баща му...). Но това е хуморът на времето. Важното е, че "политическият дебат" у нас досега неизменно е за миналото! Той не е дебат за настоящето и бъдещето - какво се прави, какво да се прави, как да се направи по-добре! Затова и политическият дебат у нас не е дебат за икономиката - накъде и как. Той не е дебат за пари, данъци, акцизи. Всъщност, не е дебат именно за изконната сфера на политиката. Затова и в България наблюдаваме странен феномен. В продължение на 11 години страната е в състояние на стабилен икономически подем. При това не само на макроикономическо ниво. Потреблението растеше, безработицата достигна по-ниски нива, отколкото в Германия. И същевременно, изследванията регистрираха видимо нарастване на "лузърите" - замогващи се хора, изживяващи се като жертви на прехода. (В мрежата днес можете да ги видите като "хейтъри".), каза Колев.

Тази нагласа може да се опише със следното - "Не ми разправяй за LCD телевизора, сина ми в Австрия и новата дограма... Ти кажи за ония, които напълниха гуши като пеликани, които окрадоха държавата и сега се правят на "истински" бизнесмени!" Точно тази "битка с миналото" диктуваше политическия процес у нас. По данни от изследвания на "Медиана", 75% от хората гласуват не за да дойде някой да управлява, а, за да накажат "предишните" - с надеждата новите да накажат и по-предишните. Икономическото развитие, подобрението на бита, се приема като даденост - без връзка с управлението. За масовото съзнание политиката няма връзка с икономиката - тя си върви добре не благодарение на, а често пъти въпреки "гадната политика и политици". Това, обаче, е в условията на развитие - икономически подем. Какво се случва в условията на криза? Нищо друго, освен това, че икономиката заема своето изконно място в оценката на политиката. Хората започват да мислят политиката не през това, което прави тя за миналото - вината, престъплението и наказанието. Започват да я оценяват през това, което прави за настоящето. За икономиката - цени, данъци, акцизи, потребление, безработица. Точно този процес наблюдаваме към месец март 2011 г. СРС-тата, демонстрацията на недопустима полицейщина, лобистки напъни и други подобни не се отразиха чувствително на рейтинга на управляващите. За масовата публика често това беше "шоу", вписващо се в "битката за миналото". Ударите на кризата, нарастващата безработица и последвалият ценови шок, обаче, драстично променят обществено-политическите нагласи.

И аргументите - "Международното положение"; "Цените на световния пазар"; "Спекулантите - изедници" - все по-малко работят. В условията на криза хората все повече осъзнават, че на бензиноколонката пълнят акциз и данъци; че пушат акциз и данъци, че пият акциз и данъци. Започват да виждат държавата в собствения си живот и потребление. И когато този живот е в криза, започват да гледат с лошо око и самата държава, управлението, властта. Гледат вече не в миналото, а в настоящето и бъдещето! Накратко "Шоуто" свърши - икономиката, хлябът, изместват битката с миналото, каза още Колев. В резултат, получаваме следните резултати: Нарастващ страх и песимизъм за бъдещето; Свито потребление с тенденция за продължаващо ограничаване; Общ негативизъм по отношение на политиката и политическото, като цяло (спад на рейтинга на всички политици); Срив на доверието в управлението - най-силен именно сред избирателите, най-силно ударени от кризата и ценовия скок. Може да се прогнозира, че без ясни позитивни сигнали за икономическото развитие на страната, кризата на доверие към управлението ще се задълбочи, заяви Колев.

Ако имаше избори сега, за ГЕРБ биха гласували 23.6%, което е намаление с 4,3% спрямо декември 2010, за БСП ("Коалиция за България") - 15.8% (+ 1.0%), ДПС - 5.1% (- 1.5%), Синята коалиция (СДС - ДСБ) - 4.4% (+ 0.2%), "Атака" - 3.9% (- 0.9%), Ред, законност и справедливост - 1.5% (+ 0.7%), НДСВ - 1.2% (+ 0.4%), ВМРО - 0.7% (+ 0.2%), За друга партия - 0.8% (- 1.9%), Не биха гласували - 43.0% (+ 6.1%).

Колкото до рейтинга на министрите в кабинета Борисов води Росен Плевнелиев с 44% без промяна от декември, следван от Мирослав Найденов с 38% (+ 4%), Николай Младенов - 36% (+ 2%), Цветан Цветанов - 33% (- 19%), Трайчо Трайков - 20% (- 3), Тотю Младенов - 19%, без промяна, Сергей Игнатов - 17% (+ 1%), Симеон Дянков - 16% (- 2%), Вежди Рашидов - 14% (- 2%), Аню Ангелов - 13% (- 5%), Свилен Нейков - 13% (- 2%), Нона Караджова - 12% (- 2%), Томислав Дончев - 10% (- 3%), Александър Цветков - 10% (- 1%), Стефан Константинов - 9% (- 2%), Маргарита Попова - 9% (- 1%).