В кадрите, показващи ужасяващите неща, които се случват в Япония след земетресението и цунамито, се забелязва и нещо доста интересно - липсата на плячкосване на магазините от страна на японците. Вместо да се възползват от кризисното положение и да извлекат лична облага, са обединени и спазват законите.

Подобни природни бедствия -като земетресението в Чили през 2010-а, наводненията във Великобритания през 2007 г. и урагана Катрина в САЩ, доведоха до ширеща се престъпност на фона на царящата анархия.

"Солидарността изглежда особено стабилна в Япония," пише Ед Уест в британския Daily Telegraph.

"Нещо по-впечатляващо от технологичната мощ на Япония е социалната сила на тази страна, където супермаркетите намаляват цените, а собственици на улични автомати раздават безплатни напитки, докато хората работят заедно, за да оцелеят. Най-впечатляващото обаче е, че няма плячкосване на магазини."

Според Уест това отсъствие на лошо поведение е "доста необичайно за човешката култура. След земетресението в Чили през миналата година плячкосването беше в такива размери, че трябваше да се намеси армията; в Ню Орлиънс след урагана Катрина пък плячкосването беше в шокиращи размери."

Докато положението в Япония се влошава на фона на недостига на хранителни продукти, горива, вода и електричество, поведението на хората изглежда се подобрява.

Според свидетел в префектура Мияги (епицентъра на трагедията) газта и водата са спрени. С малки изключения и електричеството е спряно. Въпреки това обаче няма паника нито по улиците, нито в магазините."

"Магазините са променили начина си на работа. Купувачите не се допускат вътре от страх, че хората могат да започнат се запасяват с хранителни продукти и така продоволствията могат да бъдат разпределени неравномерно между жителите."

Според Грегъри Пфлугфелдер, директор на Японския културен център към Колумбийския университет, казва: "В Япония просто няма плячкосване. Дори не съм сигурен, че там има дума, която ясно да изразява смисъла на думата „плячкосване", както ни е познат на нас.

Той също така добавя, че японците "имат усещането, че първо и основно трябва да са отговорни пред общността."