Ако въздушните течения се обърнат на запад, радиоактивният облак от японската централа "Фукушима" 1 може да достигне и до нас, каза снощи ядреният експерт Георги Касчиев, цитиран от "24 часа". Никой не знае накъде ще тръгнат въздушните маси и никой не може да твърди, че облакът не може да ни застигне.

Има прогнози, че вятърът ще се обърне обратно към Япония, оттам към Азия. Ако това стане, след 4-6 дни може да обиколи Земята, смята Касчиев.

Проф. Димитър Сираков от НИМХ от своя страна каза пред бТВ, че на практика е невъзможно опасните частици да достигнат от Япония до България чрез преноса на въздушни маси. Каквото и да бъде изхвърлено в атмосферата над Япония, ще трябва да мине повече от половината земно кълбо, за да дойде до България.

Радиационния фон в България е нормален, увери и Марина Низамска, началник на отдел "Аварийно планиране и готовност" в Агенцията за ядрено регулиране „Факт е, че радиационният фон в Япония е повишен и стойностите са високи и затова там е предприета евакуация на населението в 20-километровата зона около АЕЦ "Фукушима - 1", подготвена е и йодната профилактика, каза тя.

Четиристотин и петдесет милисивърта на час, това са няколко хиляди пъти над естествения радиационен фон. Нормалният естествен радиационен фон варира в различни граница по земното кълбо, но за нашата страна, той е в границите от 0.1 до към 0.2 микросивърта за час.

Много е рано нещата да се сравняват с Чернобил. Нека имаме пълна картина. Препоръчвам на нашите сънародници, които се намират в Япония, да следват инструкциите на МВнР, както и на местните власти, които имат пълната картина.

България е на огромно разстояние от случващото се - в никакъв случай не можем да говорим за каквато и да било опасност за населението на България", заяви Низамска.

Малко вероятно е събитията в японската атомна централа "Фукушима" да се случат у нас, заявиха от ръководството на АЕЦ "Козлодуй", съобщи бТВ. Нашите реактори са от други тип и от по-ново поколение, освен това са проектирани да издържат сериозни земетресения, съобразно сеизмичната активност на района.

У нас, хипотетично, единствено хидровъзел Железни врата би могъл да застраши с висока приливна вълна централата в Козлодуй. Изчисленията обаче показват, че разстоянието е твърде голямо, а и значителна част от разлива по река Дунав би поел по-ниския румънски бряг, обясняват специалистите.

"При нас имаме четири системи за сигурност, четири независими източника за подаване на ел. захранване към всеки един от блоковете. Дори да отпаднат по някакъв начин, което е невъзможно да се случи, имаме подготвен още един сценарий, който е разработен и внедрен. Това е с преносим генератор да се осигури ток и с противопожарни автомобили да започне охлаждането", обясни Костадин Димитров - изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй".