Ръстът в икономиката в Еврозоната е със значително по-бавен темп от очакваното на този етап на възстановяване, като според Пролетната прогноза за Еврозоната (EEF) на Ernst&Young очакването е БВП да се увеличи с едва 1.5% тази година и с 1.7% през 2012 г.

Прогнозата за България

Независимо от системата си, в която действа валутен съвет, и стабилната финансова политика, през 2009 г. България претърпя сериозна рецесия, при която БВП спадна с 5%. След по-нататъшния рязък спад през първото тримесечие на 2010 г., през останалата част на миналата година БВП се съвзе - с тримесечен ръст от 1.7%, който беше обявен през четвъртото тримесечие - тъй като силната немска икономика спомогна за повишаването на активността и увеличението на износа. Независимо от силния край на годината, обаче, БВП нарасна с едва 0.3% за цялата 2010 г.

Неувереното възстановяване през миналата година се дължеше почти изцяло на износ, с известен сигнал за начало на съвземане на инвестициите в отговор на повишеното външно търсене. Но движещата сила на възстановяването сега започна да се измества към местно търсене, което подобрява перспективите за 2011 г. И инвестициите, и потреблението се увеличиха сериозно през последните месеци на 2010 г.

Вътрешното търсене осигури положителен принос за растежа през четвъртото тримесечие за първи път от две години. Въпреки че това увеличение вероятно ще съдържа значителен елемент на корекция след предишните огромни спадове, все пак това е окуражаващо, особено що се отнася до разходите на домакинствата, тъй като в края на годината дори големите покупки нараснаха. Но доверието на потребителите остава на ниско ниво и имайки предвид нивата на безработица, които са твърде високи до почти 10%, и инфлацията, която се очаква да остане на нива около 4.5%, като по този начин се ощетяват реалните доходи, разходите на домакинствата ще се възстановяват бавно.

От Ernst&Young прогнозират растеж на потреблението в частния сектор от едва 1.3% през тази година, след намалението от 4% или повече през последните две години.

Имайки предвид очакванията за по-бавен растеж в Еврозоната, тласъкът на растежа от износа в известна степен ще бъде заличен през тази година. Експертите прогнозират растеж от 3.3% през 2011 г., предшестващ по-сериозното увеличение до приблизително 4.5% през 2012 г. Прогноза им за 2012 г. е по-ниска в сравнение с предишната, тъй като фискалната политика се заздравява по-бързо от очакваното - бюджетния дефицит през 2010 г. е 3.9% от БВП, доста под официално определената цел от 4.6% и сега правителството е достатъчно уверено в силата на икономиката, за да се опита да намали дефицита през тази година до 2.5%.

Растежът на БВП в Еврозоната през тази година, както и през миналата, се очаква да бъде реализиран основно чрез износ като световните икономически резултати вероятно ще останат стабилни и ще се задвижват както от нововъзникващите пазари, така и от САЩ. Ако се предположи, че ситуацията в атомната централа бъде овладяна, неотдавнашните бедствия в Япония е малко вероятно да имат съществено влияние. Бързо нарастващата инфлация обаче, поражда опасения. През декември 2010 г. тя премина бариерата от 2% за първи път от края на 2008 г., а през февруари се покачи още до 2.4%.

Безработицата в целия регион също е вероятно да остане постоянно висока. EEF прогнозира, че дори и през 2015 г. безработицата ще остане на нива около 14 милиона, което все още превишава нивата от 2007 г.

"Въпреки че все още очакваме тихо възстановяване за Еврозоната през следващите 12 месеца, то лесно може да бъде отклонено от световните икономически събития или от ескалация на кризата с дълга в нея", казва Мари Дирон, Старши икономически съветник на Прогнозата за Еврозоната на Ernst&Young.

"Независимо от съвземането на глобалната икономика Еврозоната продължава да е изправена пред комбинация от притеснения, които представляват предизвикателство, както по отношение на държавния дълг, политическата нестабилност, така и по отношение на нарастващите цени. Подобна несигурна икономическа среда продължава да е спирачка за бизнес инвестициите от страна на корпоративните организации и съпътстващото създаване на работни места", казва Марк Оти, Управляващ съдружник за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка, Ernst&Young, заяви.

Повишаването на лихвените проценти ще бъде грешка

Независимо от повишението на инфлацията EEF вярва, че увеличаването на лихвените проценти по-късно тази седмица, с последващо увеличение по-късно през тази година в опит за понижаване на нивото на инфлацията, може потенциално да застраши крехкото икономическо възстановяване в Еврозоната. Това е независимо от факта, че инфлацията в цените на енергията, суровините и храните вероятно ще остане висока за известно време. EEF прогнозира, че цените на петрола постепенно ще спаднат от сегашните нива от около 110-115 щ.д./ барел до 95 щ.д./барел в края на 2011 г.

"Ние не вярваме, че инфлацията е причина за притеснение в средно- или дългосрочен план, тъй като в икономиката на Еврозоната съществува достатъчно пространство и повишаването на лихвените проценти в отговор на основна инфлация, дължаща се на стоките, е грешка в политиките, която рискува да се отрази на растежа на БВП. Ние не смятаме, че е необходимо ЕЦБ да предприема подобна стъпка, тъй като прогнозата ни предполага, че през 2012 г., със спада на цените на петрола, връщането на цените на хранителните стоки до базовите им нива и изчезването на ефекта от увеличенията на ДДС от началото на 2011 г., инфлацията отново ще падне до нива под 2%", коментира Дирон.

Но най-сериозните рискове остават свързани с цените на петрола

Съществуват, обаче, значителни рискове за спад в растежа на БВП и повишаване на инфлацията, свързани по-конкретно с допълнителни напрежения в Близкия Изток. EEF прогнозира, че ако цените на петрола скочат до и останат на ниво 150 долара/барел, инфлацията в Еврозоната ще се повиши до приблизително 3% тази година и над 2.5% през 2012 г. Растежът на БВП ще се свие до 1.2% тази година и 1.3% през следващата година.

В случай, че цените на петрола се повишат до и останат на ниво 200 щ.д. / барел, инфлацията ще се повиши до приблизително 4% тази година и ще остане над 3% през 2012 г., а растежът на БВП ще остане на ниво 1% и през двете години. Но негативните последици, които това би имало върху растежа (в Еврозоната и световната икономика), при подобни сценарии биха означавали, че несвързаната с енергетика инфлация ще намалее.

Рисковете от спад в растежа ще продължат да доминират

Негативното влияние на продължаващата и задълбочаващата се криза в Близкия Изток може да се разпростре, тъй като то може да задейства преоценка на рисковете на всички финансови пазари, с рязко намаление в цените на акциите и увеличение на премиите за риск по редица облигации. За Еврозоната това може да означава изключително негативно развитие, ако доведе до подновена ескалация на кризата с държавните облигации. Въпреки че EEF смята подобен сценарий за малко вероятен, последните развития в Португалия са тревожни и последиците от тях могат да бъдат изключително сериозни.

Все още ли е привлекателна Еврозоната?

Сред целия този песимизъм е лесно да се забрави, че Еврозоната все още може да остане привлекателна за потенциалните кандидати за присъединяване към нея. На 1 януари 2011 г. Естония стана 17-тия член на Еврозоната и ползите от присъединяването към такъв голям пазар и относително стабилната валута вече са очевидни. "Бумът в износа ще даде тласък за растежа на БВП в Естония до над 4% през тази година и няма съмнение, че доверието на потребителите е било затвърдено с присъединяването на държавата в Еврозоната", обяснява Дирон.