Китайските инвестиции за Испания се изгубиха в превода
Очарован от топлината на тържественото посрещане, което получи в Пекин, министър-председателят на Испания Хосе Луис Сапатеро, напусна през миналата седмица китайската столица, убеден че си е осигурил обещание за милиарди долари инвестиции в изпитващите затруднения испански спестовни банки, пише FT.
Не беше ли заявил министър-председателят на Китай Вън Дзябао, че Испания е най-добрият приятел на неговата страна в Европа?
Сапатеро не беше ли върнал напълно комплимента, казвайки, че "Китай е най-добрият приятел на Испания", пренебрегвайки необходимостта да се оплаче публично за нарушаването на човешките права в Китай или за ареста на твореца дисидент Ай Вейвей?
Не беше ли обсъждал Ксъ Пинг, високопоставен служител на големия китайски инввестиционен фонд China Investment Corp (CIC) със Сапатеро наличните 9 млрд. евро, които могат да бъдат похарчени за преструктурирането на банки и испански дълг?
Това поне бяха нещата, които испанските държавници еуфорично обявиха пред националните си медии.
На следващия ден обаче от CIC отрекоха да имат някакъв конкретен план да инвестират, а Мадрид трябваше да признае за "грешка в комуникацията". Оказа се, че CIC никога не би обмислял такава огромна инвестиция и че г-н Ксъ Пинг не е толкова важна фигура във фонда, колкото испанците са си мислели.
Държави като Китай, чиито огромни финансови средства ги правят доминиращ партньор в повечето двустранни финансови отношения, трябва да се научат да се въздържат да казват на нетърпеливи посетители това, което искат да чуят, заради вероятността да останат неразбрани и да причинят разочарование.
Испанците сигурно са потрепнали когато Ли Кецян, който е вероятният наследник на Уън Дзябао на министър-председателския пост, им заяви: "Испания е страна с голям потенциал."
Ако Испания обаче иска чуждестранна помощ, а Китай иска да я предостави, тогава трябва просто да го кажат. Но ако темата е инвестиции, тогава и двете страни трябва да приемат факта, че парите ще се насочат там, където има добра доходност.
Останалото са празни политически приказки.