Комисията за финансов надзор прие проекта за промени в Кодекса за застраховането (КЗ), след като са били отразени повечето предложения и допълнения от страна на браншовите асоциации. Законът за изменение и допълнение на КЗ вече е изпратен на Министерство на финансите, и предстои да бъде подложен на междуведомствена съгласувателна процедура преди да бъде внесен за разглеждане в Министерски съвет.

В поредица от публикации застрахователният сайт Insurance.bg информира за първоначално предложените промени.

Какво в крайна сметка ще се гласува от правителството и кои са мотивите за поправките стана ясно от съобщение на КФН.

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ

Отпада възможността и за разсрочено плащане на ГО. Плащането на вноски наложило порочни практики на привидно сключване на задължителната полица, чрез заплащане само на първата разсрочена част от премията, като последващи плащания не се извършват. По този начин застрахованият разполага с полица, която представя на органите за контрол на движението по пътищата и си спестява глоба или спирането на автомобила от движение. Тези полици обаче не осигуряват покритие на отговорностите за причинени вреди и при ПТП застрахователното обезщетение се поема от Гаранционния фонд. Тази практика не позволява да се направи точна оценка на обхвата по ГО и възпрепятства предприемането на ефективни действия за повишаване на обхвата, казват от КФН.

Промените предвиждат нова уредба във връзка със стартирането на информационната система, от която ще се издават полиците. Тя ще даде възможност за изграждането и на системата „Бонус-малус", а самата тя ще се уреди с наредба на комисията, съобщава КФН.

Ще отпаднат стикерите за ГО. Наличието на застрахователен договор ще се удостоверява с полица по определен образец за всички компании, която ще се издава от информационната система.

Електронната система ще генерира определен код (индивидуален номер на полицата) в реално време, след като се въведат данните за издаване на полицата. По този начин ще отпадне и необходимостта от отчитане на полиците и ще се прекрати лошата практиката това да става с голямо забавяне.

Друга промяна по ГО е, че застрахователният договор влиза в сила в деня и часа на неговото сключване. По този начин се предотвратява лошата практика на антидатиране на полицата. (При констатация на липса на ГО от КАТ водачът твърди, че е забравил полицата си вкъщи, за да избегне глобата от 400 лева и още същия ден сключва полица, която по сега действащото законодателство е валидна от датата на сключването, но не е фиксиран часа.)

Част от промените са насочени и към това да се подобри безопасността на движението по пътищата. В тази връзка се предлага 50 % от средствата, постъпили в Гаранционния фонд от санкциите за несключена застраховка ГО, да се използват от Министерство на вътрешните работи. Тази мярка ще спомогне и за засилване на контрола по сключване на ГО.

За да има пълна прозрачност в дейността на застрахователите, а потребителите да бъдат информирани, се вменява задължението на КФН да публикува периодично информация по ГО. Ще се оповестяват тарифите по ГО, както и данни за всяко дружество и общо за пазара, включително за премиен приход; изплатени претенции; размер на техническите резерви по видове резерви, с отделно посочване и на размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции; извършени разходи; изплатени комисиони и други представителни данни.

Предвижда се и приемането на Методика за определяна на неимуществените вреди (претърпени болки и страдания). Досегашните лимити на отговорност до 11.06.2012 г. са 1 млн. лв. при едно пострадало лице и 5 млн. лв. при едно събитие (без значение броя на пострадалите лица) се променят на 5 млн. лв. само на база събитие (пътнотранспортно произшествие), без да се взема под внимание броят на лицата, пострадали при това събитие. Този подход не води до автоматично увеличаване размера на определяните обезщетения, тъй като размерът на обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите зависи от реалния размер на причинените, съответно претърпените вреди, в резултат от пътнотранспортното произшествие, които се определят чрез експертиза. (Например, средният размер на предявените претенции за неимуществени вреди в периода 2000 г. - 2009 г. е от приблизително 10 хил. лв. до 28 хил. лв., а най-високото изплатено обезщетение за същия период е 427 хил. лв. само в един случай през 2008 г.

Териториалния обхват на застраховката, ще бъде разширен, като Република Сърбия ще се включи към държавите, за които не е необходима „Зелена карта", предвид предстоящото подписване на Многостранното споразумение с Република Сърбия, свързано с отпадане на граничния контрол по ГО на автомобилите със сръбска регистрация.

Предложение има и за промяна на начина, по който се изчисляват техническите резерви (чл. 67), а именно вместо на база влезли в сила застрахователни договори, сметките да стават на база сключени договори, по които е платена цялата или част от застрахователната премия. Целта е да не се заобикаля изискването за инвестиране на резервите в сигурни и ликвидни активи и да не се изкривяват данните за платежоспособност и финансова стабилност на застрахователите.

ГРУПОВИ ЗАСТРАХОВКИ, ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ

Работодатели, които групово застраховат своите служители и работници по застраховка Злополука и Живот, ще бъдат задължени да дават пълна информация на служителите си за предмета, условията и сроковете по договора. Застрахователите пък ще трябва да публикуват общите си условия по груповите застраховки на страниците си в Интернет. По този начин ще се прекрати порочната практика договорите да остават в тайна за служителите.

Във връзка с груповите застраховки Живот, сключвани от кредитори (банки) в тяхна полза и върху живота на техните кредитополучатели се въвеждат разпоредби, насочени към осигуряване на допълнителна защита за кредитополучателите и наследниците им. При смърт на кредитополучателя банката ще трябва да се обръща първо към застрахователя, който да си изпълни задълженията по застраховката и ако получи мотивиран отказ от него, чак тогава да се отнася към наследниците на длъжника. Непосредствената цел на предлаганата промяна е банката първо да търси погасяването на кредита от застрахователя преди да се обърне към наследниците, каквато практика се забелязва от получените жалби в КФН, пишат от надзора.

Аналогична уредба и права се предлагат и за лизингополучателите. Въвежда се изискването застрахователният договор между лизингодател и застраховател, по повод на лизингово имущество, когато премията е дължима и платима от лизингополучателя, да е валиден само ако лизингополучателят е изразил предварително писмено съгласие с условията по него. Тоест, ползващия автомобила трябва писмено да е заявил съгласието си с условията по договора, когато той плаща премиите, което го прави страна по договора. Така се дава възможност да се защитят интересите на лизингополучателите, като стават част от застрахователното правоотношение.

Въвежда се краен срок от 55 дни от завеждане на претенцията, в който застрахователите да могат да изискват допълнителни документи. След това или трябва да се изплати обезщетението или аргументирано да се откаже. Така ще се прекрати възможността за необосновано искане на документи и доказателства, при което се стига до пълна неопределеност във времето и се използва единствено за отлагане на изплащането на обезщетения.

Забранява се потребителя да бъде принуждава да ползва услугите на определен застраховател или посредник. Промяната се разпростира и върху застрахователното посредничество, тъй като зачестяват случаите, при които предприятия от финансовия сектор, които са част от финансова група (например: кредитна институция, застраховател и застрахователен посредник) по договорен път да отнемат правото на свободен избор на потребителите.

При теглене на банков кредит например, се срещат случаи, в които банката поставя условие за сключване на застраховка като форма на обезпечение на кредита, като определя и застрахователя, и посредника, чрез който да бъде сключен договорът, което е нарушение на основния принцип на доброволността в застраховането. Единственият надлежно защитен интерес в тези отношения е на финансовите институции, докато на потребителя се вменява задължение да плати застрахователна премия с калкулирано в нея комисионно възнаграждение.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ БРОКЕРИ

По отношение на застрахователните брокери се въвежда задължението да поддържат собствени средства в размер на 4% от застрахователните премии, но не по-малко от 35 000 лв. От надзора очакват това да доведе до надеждност и стабилност в дейността на застрахователните брокери, както и до по-голяма защита на потребителите. Предвидени са също така разпоредби за задължително обучение на служителите на брокерите, чрез изпити, чийто резултати ще се представят пред КФН.

Въвежда се и задължение брокерите да изградят и поддържат на електронни средства за обмен на информация, които да позволят продажбата на Гражданска отговорност на автомобилистите директно от информационните системи на застрахователите, или т. нар. „електронна полица".

Вместо веднъж на шест месеца каквато е досегашната практика за отчитане пред КФН на брокерите, предложено е това да се извършва на тримесечна база. Предвижда се едно лице да не може да участва в органите на управление на повече от един брокер, с цел предотвратяване конфликт на интереси. Механизмът за налагане на санкции и принудителни мерки на брокерите и редът за заличаването им от регистрите е усъвършенстван, според КФН. Ще може да се заличава вече всеки брокер, които не изпълнява задължения си по КЗ, не може да бъде открит на подадените адреси, или на електронната поща, както и когато не подаде отчети за дейността си.

КАКВО ОТПАДНА?

Следствие на дискусиите с бранша отпаднаха някои предложения в първоначалния вариант за изменение в КЗ.

От текста е премахнато ограничението агентите юридически да не могат да извършват друга търговска дейност освен застрахователно посредничество.

Отпадна също така и предложението да се въведе новата фигура на подчинения посредник - физическо лице, сътрудник, който извършва дейност от името и за сметка на застрахователния брокер, въз основа на договор с него.

Предвидената границата от 30 хил. лв. при вземане на кредит, над която кредитополучателят може да сключи лична застраховка Живот, извън груповата застраховка също е премахната.