Тази година българите ще работят до 4-ти май, за да попълнят държавната хазна. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си. Датата показва кога заплануваните приходи в държавния бюджет ще бъдат изпълнени, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата - от Института за пазарна икономика (ИПИ) я наричат ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day, се казва в съобщение на института по случай утрешния ден.

В България този ден традиционно се пада през месец май, като по-ранното му настъпване през последните 3 години се дължи до голяма степен на появата на бюджетен дефицит. Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но всъщност пак харчи както преди - за сметка на натрупани резерви и нови дългове.

„Ако продължим със символичната сметка, то от 4-ти до 13-ти май са дните, когато данъкоплатците ще трябва допълнително да работят за държавата, за да покрият и планирания дефицит за 2011 г. Тези 10-ина дни рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата", казват от ИПИ.

Българите ще изработят през 2011 г. средно по 211 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт (БВП). Следователно, през 2011 г. са необходими 124 дни, за да се изработят предвидените 26.2 млрд. лв. приходи в бюджета. Само за сравнение - това, което държавата планира да изземе от населението за да попълни бюджета, е повече от 60% от разходите на домакинствата за 2010-та.

Най-много дни през 2011 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС - 31 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 18 дни. За осигуровките ще ни трябва почти месец - 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 10 дни, а тези от корпоративни данъци - за 8 дни. Широко дискутираните през годината имуществени данъци ще ни костват 3 пълни дни.

Правителството ли е причината за по-ранния Ден на свобода?

Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода, смятат от ИПИ. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от подоходен данък се задържаха сравнително стабилни.

Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга - запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен данъци, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, както и сериозно квази данъчно бреме (такси). Всичко това идва да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си - често за сметка на другите, които не плащат.

Ден на свобода, дни за отработване и преработени дни

Графиката показва деня на свобода от правителството през годините (в синьо), както и т.нар. дни за отработване или преработени дни. Тези дни на практика показват наличието на излишък или дефицит в бюджета.

Ако има излишък, то данъкоплатците са се преработили за държавата, т.е. плащали са данъци, приходите от които не са били предвидени от правителството и съответно не са били одобрени от Парламента за съответната година - тези дни са представени с червената линия в отрицателните стойности.

Ако има дефицит, то данъкоплатците рано или късно ще отработят похарченото на версия.

Това са положителните стойности на червената линия. Наложени една върху друга, линиите показват, че картината през последните години не се е променила чувствително, т.е не получаваме повече свобода от правителството, въпреки изместването на деня по-рано, заключават експертите от ИПИ.