„Моето мнение за сивата и за светлата икономика опира до проблема с парите. Когато има пари, човек не се замисля дали да си плати осигуровките, дали да назначи някой работник и дали да му плати всичките осигурителни вноски или не. Когато няма пари, човек се изхитрява и почва да се чуди - абе, аз защо не го съкратя тоя или да изкарам, че работи на минимална заплата, за да спестя някой лев? Тогава човекът, донякъде притиснат от обстоятелствата или от съзнанието си, се заема да търси други варианти да си изкарва препитание и така влиза в сивата икономика.

Затова си мисля, че ако хората имат хляб и приличен доход, те волю-неволю ще си излязат на светло. Ако се действа в тая посока, мисля, че ще извадим икономиката от сивия сектор, ама е важно българите да получават достатъчно пари. Като има достатъчно пари, ще има за всичко."

Това са думи на мъж с трудов договор от Южна България, изказани в една от (анонимните по условие) фокус-групи в рамките на проекта за „Ограничаване и превенция на неформалната икономика". Не само там и не само в категорията на наемния труд се потвърждава схващането, че недостатъчните доходи „на светло" принуждават и работодателите, и работниците да търсят и да приемат пари в плик и бизнес без осигуровки.

Проектът се осъществява в периода от 2009 до 2013 г. по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси" от Асоциацията на индустриалния капитал в България и КНСБ с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд. В рамките на проекта се извършват периодични национално представителни изследвания на нагласите и оценките за неформалната икономика.

42.3% от населението посочват все още ниския жизнен стандарт като фактор за появата и разпространението на неформалната икономика, сочат най-актуалните социологически данни по проекта.

Наред с това тя се генерира и от високите нива на корупция сред държавната и общинската администрация, според 44.3% от анкетираните.

44.7%от националната аудитория посочват също неефективността на съдебната система.

49.2%от населението сочат несъвършенствата и „вратичките" в законодателството като причина за неформалната икономика.

Всеки втори българин - или 52.5% от национално-представителната аудитория изтъква цялостната политика на държавата за регулиране на бизнес средата и липсата на последователност в приоритетите и подходите като обстоятелство, което генерира сенчест бизнес. Фактор за разпространение на неформална икономика е и лутането между неолибералната пазарна доктрина и командно-рестриктивните подходи.

Неадекватните и непоследователните мерки на държавата срещу разпространението на неформалната икономика допълнително затрудняват изрядните работодатели. Държавните институции като цяло показват ниска компетентност при реализирането на правомощията им, което също замърсява средата за правене на бизнес, коментира д-р Милена Ангелова, ръководител на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика" и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Тя подчертава и че усложняването на данъчното и осигурителното законодателство създава нови потоци от „сиви" работодатели.

Данните от окончателните резултати от серия национални представителни проучвания и изводите от тях бяха огласени днес на специална пресконференция. На нея бе представен и композитният индекс „Икономика на светло" за 2010 година, който е 63.17 пункта.

Именно 2010 година и полученото число ще са базисни в процеса на проследяване на тенденциите в сивата икономика у нас. Нарастването на индекса ще означава свиване на некоректните практики сред икономическите субекти, а обратното движение ще е свидетелство за разрастването на сивия сектор.

Индексът е композитен, защото е съставен от два компонента с равна тежест - статистически (пари в икономиката, ДДС, заети лица, акцизи, външна търговия) и социологически компонент (търговски дружества и служители и работници).

Източниик: ikonomikanasvetlo.bg