Нещата са свързани при различните подходи за инвестиране във взаимните фондове и инвестиционния хоризонт на инвеститорите, заяви Даниел Ганев, изпълнителен директор, Карол Капитал Мениджмънт, по време на панел Взаимни фондове от форума „Шумът на парите 2011 г."

Проблемите, които са на местния пазар, донякъде съществуват и на европейско ниво. Ако направим съпоставка между щатската фондова индустрия и европейската има някои разлики, които водят до ценни изводи, смята Ганев.

Стойността на щатската фондова индустрия възлиза на 12 трлн. долара, а на европейската на 6-7 трлн. долара. Още по-фрапиращо е, че средният американски фонд управлява активи за 1.4 млрд. долара, докато средния европейски фонд е с размер около 220 млн. долара. Активите на средния български фонд пък са на стойност около 5 млн. лв.

Инвестиционният хоризонт в американските взаимни фондове е в пъти по-голям от този при европейските. Самите щатски фондове имат своите минуси, особено по линия на данъчните преференции. По линия на дистрибуцията в САЩ има нещо, което почти липсва в България и това са независимите финансови консултанти, които представляват един вид финансови джипита.

По тази линия взаимните фондове се използват като пенсионен инструмент в САЩ за работещите хора и домакинствата. Тази практика с финансови консултанти е по-малко застъпена в Европа и почти липсва в България.

Клиентите трябва да знаят как да се възползват от възможностите за инвестиции, които фондовете предлагат.

Най-разпространената стратегия за инвестиране във взаимни фондове е Buy & hold стратегията. Инвестиционният хоризонт при нея обаче трябва да е дълъг- от порядъка дори на няколко десетилетия. Така различните кризи се компенсират от дългосрочния възходящ тренд на пазара.

Друга стратегия за инвестиране е така наречения Market timing, или многократното преместване на инвестициите от един фонд в друг. Проблемът при тази стратегия е, че в цял свят има много малко хора, които разполагат със знанията и уменията, за да могат да инвестират по този начин, и тя не се препоръчва за индивидуалния инвеститор. Тази стратегия не е много предпочитана и от портфейлните мениджъри.

На трето място е една стратегия, която не е много практикувана - Cost averaging. Тя представлява редовни вноски във фонд или портфейл от фондове. Пример: Ако искаме да инвестираме 1 000 лв., вместо днес да инвестират всичките, се инвестира 10 месеца по 100 лв. на месец. Ако е имало волатилност в този период, като теглим чертата на 10-ия месец, ако пазарите са на същите нива, както когато сме започнали, ние ще имаме положителна доходност. Този начин на инвестиране не е особено познат, но вече има наченки на навлизането му на пазара, особено при банковите управляващи дружества, според Ганев.

„Шумът на парите" 2011 се реализира благодарение на: ПОК Доверие, Emporiki Bank, MetLife, KIA Motors, MKB Unionbank, БенчМарк Финанс, Енемона и Джони Уокър.