Без споразумение за АЕЦ Белене между България и Русия
България и Русия все още са далеч от споразумение по цената за изграждането на АЕЦ "Белене". Това съобщи пред български журналисти в Брюксел министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Той уточни, че в сряда се е срещнал с руския министър на енергетиката Сергей Шматко, с президента на "Газпром" Алексей Милер и с вицепрезидента на компанията Александър Медведев.
Говорихме за "Белене", все още сме далеч от гледна точка на цената, сякаш малко си играем на пинг-понг по тази тема, коментира министър Трайков.
По неговите думи руската страна много би искала да бъде поставен краен срок за постигането на споразумение и това според него е добър подход, макар винаги едната възможност е съгласие да не бъде постигнато.
Засега не съм поемал никакви ангажименти, отбеляза министърът. По неговите думи инфлационният индекс върху цената от четири милиарда евро за строежа на централата е въпрос на договаряне, като "Атомстройекспорт" предлага индексът да бъде 6.3, а българската страна определя това като твърде висока стойност. Това е същината на спора, уточни министърът.
Той посочи, че коментираните стойности са цената за инженеринг, доставка и строителство, без прилежащата инфраструктура.
Ако не се разберем за ядрената централа, важно е да имаме някаква точка, в която това да го знаем и ние, и те, добави Трайков. Това не трябва да бъде една безкрайна драма, коментира той.
За "Белене" съм реалист, бих могъл да бъда и оптимист при определена цена, а при друга - песимист, добави той.
Според руските колеги централата е изгодна, защото финансирането е осигурено от тях и ако работата й е неизгодна, те ще придобият българската част в собствеността. Така България според тях може най-много да изгуби своята част от централата.
Нашата гледна точка е да се питаме какъв е смисълът да имаме нещо, което ще губи и ще изгубим, и да имаме губеща чуждестранна централа на наша територия, коментира министърът. Казвам им, че за да споделя техния оптимизъм, това трябва да бъде печелещо предприятие, от което да печелят и двамата партньори, добави той.
Срокът за постигане на споразумение е свързан с това за колко време техническата група по проекта ще излезе със заключение дали той отговаря на изискванията, поставени за предстоящите изпитания за устойчивост на европейските АЕЦ, допълни Трайков. Той отбеляза, че нашата страна има изисквания за увеличаване на мощността на турбините и те да използват пълния потенциал на реакторите.
За да се поставят такива турбини е необходимо препроектиране, което също ще отнеме време, уточни Трайков.
Руската позиция
Според руския министър Шматко на срещата му с министър Трайков е било постигнато споразумение в следващите два-три месеца експертите да изготвят финансово-икономическа оценка на проекта.
След това ще преминем към заключителния етап от преговорите по определянето на цената, посочи той.
Шматко потвърди, че техническият проект за "Белене" ще бъде проверен съобразно изискванията, представени от еврокомисаря Гюнтер Йотингер за предстоящите изпитания за устойчивост на европейските атомни централи.
Според мен нашият проект изцяло ще отговаря на тези изисквания, заяви Шматко. По неговите думи след проверките ще отпаднат всякакви съмнения за техническата пригодност на проекта.
Според нас проектът не крие никакви финансови рискове, тъй като сме в състояние да осигурим цялостното му финансиране, коментира руският министър.
Енергийната стратегия
Вчера икономическата комисия на парламента одобри енергийната стратегия, според която България трябва да осигури 2000 мегавата нови ядрени мощности до 2020 г. и задължителното удължаване на живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй".
Южен поток
Трайков и Шматко присъстваха на представянето в Брюксел на проекта "Южен поток", чиито перспективи бяха изложени и пред Европейската комисия. Министър Трайков отбеляза, че руската страна е потвърдила ангажимента си до есента да се консолидират гледните точки на всички държави по проекта, а окончателното инвестиционно решение да бъде взето догодина.
Плановете са в края на 2015 г. по газопровода да потече първият газ, което да бъде 1/4 от капацитета на съоръжението, а всяка от следващите години притокът да се увеличава с по още 1/4. Така в края на 2018 г. се предвижда газопроводът да заработи с пълния си капацитет.
Източник: БТА