Посетете и нашата страница във Фейсбук

Както написа поетът: „Няма нищо вечно под Луната", а за съжаление няма и вечни хора. За това много от нас искат да оставят следа след себе си - било чрез постъпки, идеи, а защо не и със завещание. Оригиналност се открива в последната воля не само на известни, но и на напълно обикновени хора. Така например, на лаборанта на известния физик Нилс Бор било направено толкова сложно за разбиране завещание, с толкова много специфични термини и фрази, че за разшифроването му бил необходим лингвист.

За други не по-малко интересни завещания може да прочетете по-надолу в материала, която справка направиха от pmoney.

Смята се, че най-дългото завещание е оставил единият от бащите-основатели на САЩ Томас Джеферсън. Конкретните указания за движимото и недвижимо имущество се преплитали с просторни разсъждения за историята на Америка. Трябва да се добави, че според последната воля на Джеферсън, дял в наследството му могат да получат онези, които пуснат на свобода робите си.

Не може да не се разкаже и за обикновената домакиня от Америка Фредерик Евелин Стилуел Кук. Жената оставила след себе си през 1925 г. завещание от 95 940 думи, което така и не е изчитано цялото на глас. Мисис Кук не притежавала кой знае какво имущество, като всичките й вещи могли да се преброят на пръсти. За сметка на това, вътре тя посветила по някоя и друга дума на всички свои приятели и врагове. Жената се трудила над текста цели 20 години. Онези, които успели да го изчетат докрай уверяват, че завещанието наподобява женски роман, чиито успех ще е гарантиран, стига да бъде публикуван.

Най-известното и изгодно завещание е на шведския химик, инженер и изобретател на динамита Алфред Нобел (на снимката). На роднините си той оставил само половин милион крони, а други 30 милиона завещал за учредяване на известната Нобелова премия. Завещанието на Алфред Нобел, написано в края на ноември 1895 г. и подписано в Шведско-норвежкия клуб в Париж, гласяло следното: „Цялото мое движимо и недвижимо имущество трябва да се осребри в ликвидни ценности, а събраният капитал да се съхранява в сигурна банка. Доходът от влога трябва да принадлежи на фонд, който всяка година да го разпределя под формата на премия на онези с най-голям принос в полза на човечеството...

Доходът по лихвата трябва да се раздели на пет равни части и да са предназначени за: този, който има най-голям принос в областта на физиката, в областта на химията, в областта на физиологията или медицината, четвъртият дял за онзи с най-голям принос в областта на литературата в идеалистична посока и за този, който има най-голям принос за единството на народите, унищожаването на робството или за ограничаване числеността на съществуващите армии и сътрудничество при провеждане на мирни конгреси...Особеното ми желание е при присъждането на премиите националността на кандидатите да не се взема под внимание...

Връчването на Нобеловата премия и до днес остава едно от най-значимите световни събития всяка година.

Друго едно завещание, обвързано с науката, остави в началото на ХХ век германският инженер, професор от гр. Дармщадт Паул Волфскел (1856 - 1906). То било предназначено за Академията на науките на Гьотинген и гласяло, че на този, който пръв представи пълни доказателства за Последната теорема на Ферма, академията ще изплати 50 000 златни марки, предадени й от Волфскел.

Най-голямата сума за образование оставил известният Хенри Форд. Той завещал 500 млн. долара на 4 157 учебни и благотворителни учреждения.

Щедър в последната си воля бил и Робърт Луис Стивънсън, авторът на „Островът на съкровищата", който искал да подари на своя приятелка собствената си рождена дата. Проблемът бил в това, че дамата била родена на 25 декември, заради което денят й винаги бивал подминаван. Смяната на датата обаче можело да поправи несправедливостта. Съдът обаче решил, че Стивънсън не се явява законен притежател на рождения си ден и не може да го завещава на никого.

Световноизвестният Уилям Шекспир оставил исторически най-полезното завещание. В него той се разпорежда с цялото си имущество. Но значимостта на този документ се крие в това, че е единственият неоспорим документ, който да доказва съществуването на Уилям Шекспир.

Хари Худини пък оставил най-заблуждаващото завещание. В него той написал, че тайните на неговите фокуси са заключени в сейф, който може да се отвори на стогодишния юбилей на илюзиониста. Когато на уречената дата сейфът бил открит, той се оказал празен.

Силен отпечатък върху живота в Торонто оставил посмъртно канадският адвокат Чарлз Милър, починал през 1928 година. Последната воля на този човек била истинска сензация. Милър завещал голям пакет акции в един от хиподрумите на съдия и свещеник, известни с омразата си към всички форми на хазарт. Като капак на всичко това, в ролята си на акционери, те станали и членове на жокей-клуб, срещу когото се борили години наред.

Но не всичко приключили до тук. На пет върли противници на алкохола, Милър оставил акции в пивоварна компания. Редно е да се посочи, че от наследството се отказал само един от тях.

Оригиналният адвокат завещал и повече от солидна сума пари на „тази жителка на Торонто, която за десет години след смъртта ми роди най-много деца", но всички да са от един мъж. Бумът на бебета в Торонто за периода бил феноменален. В крайна сметка 500 хил. долара били разделени по равно измежду четири семейства, които за десет години родили по девет деца. Утешителна награда от 13 хил. долара получили две жени. Едната родила за десет години десет деца, но не всички били от един мъж, а втората жена забременявала десет пъти, но в пет от случаите децата били мъртвородени.

Ексцентричността при завещанията е безгранична. Милиардерът Майкъл Ротшилд оставил най-потайното завещание. В него се казва: „...категорично недвусмислено забранявам какъвто и да било опис на моето наследство, всяка съдебна намеса и обнародване на моето състояние...".

А имало и кратки завещания. Банкер от Лондон написал в своето само четири думи: „Аз съм напълно разорен". Германецът Карл Тау написал в присъствието на нотариус следното: „Всичко на жена ми".

Но не всички обичали така силно своите половинки. Австралиецът Франсис Лорд завещал състоянието си на благотворителни организации, приятели и слуги. На жена си оставил само един шилинг, за да „си купи трамваен билет, да отиде някъде си и да се удави".

Милионерът и кинопродуцент Роджър Доркас оставил на жена си 1 цент. 65 милиона от доларите си той завещал на любимото си куче Максимилиан. Съдът признал решението за законно, защото пожизнено милионерът извадил на Максимилиан човешки документи за самоличност. Съпругата на Доркас достигнала до парите на колене, като се омъжила по документи за Максимилиан. След смъртта на кучето оригиналната дама най-после станала законна наследница на богатството.

За най-неприличното завещание е признато това на обущар от Марсилия. То било съставено от 123 думи. От тях 94 били толкова неприлични, че не били подходящи дори и за сравнително прилична компания. Останалите думи били предлози.

За край сме оставили най-пикантното завещание. Авторът му е 72-годишният германец Ролф Еден, собственик на четири известни западногермански дискоклубове и плейбой. Престарелият любовник обещал да остави четвърт милион на жената, с която той ще издъхне в една постеля. Еден и досега си е жив и здрав.

Посетете и нашата страница във Facebook