Представете си, че тази сутрин сте се сблъскали с маскиран крадец, който обаче не протяга ръка към парите или бижутата ви, а към вашия лаптоп. Този нетипичен престъпник ви казва, че не иска да открадне компютъра ви, а да го отвлече. Той ще ви го върне, ако се съгласите да преговаряте с него и се споразумеете колко бихте плащали годишно като откуп срещу привилегията да запазите лаптопа си.

Компютрите и техните неочаквани стойности

Това може да изглежда нелепо, но много икономисти биха се радвали на подобен опит, защото подозират, че нашите компютри струват повече, отколкото плащаме, когато ги купуваме.

Грубо казано ние харчим 550 евро за оборудване и 30 евро за интернет връзка, но прекарваме хиляди часове годишно, за да се отпуснем или да свършим някоя задача пред екрана на компютъра си.

Сравняваме цените на продуктите по целия свят, игнорираме поемите, които Тата Мили ни изпраща, правим изчисления, играем на фантастични игри и четем вестници на хинди. Тези дейности трябва да струват в нашите очи много повече от няколкостотинте евро, които даваме за компютър вместо за нещо друго.

Стойността, определена количествено

Стойността на един компютър не трябва ли да съответства точно на закона на търсене и предлагане, т.е. на цената на компютъра, разходите за интернет и за ток? И защо някой се интересува от неизмерими стойности? Най-общо отговорът е, че икономистите се интересуват, тъй като изглежда, че черпим огромни ползи от нашите безброй компютри и интернет, които не са обхванати от традиционните мерки на БВП, разходи и доходи.

Ерик Бринджолфън, икономист в Масачузетския технологичен институт, който прекарва двадесет години в изучаване на въздействието на технологиите върху бизнеса и макроикономическата статистика, обяснява, че въпросът за стойност може да ни накара да ревизираме начина, по който измерваме икономическите резултати, тъй като все повече стоки, услугите и опит са в свързани с мрежата и става все по-трудно да бъдат пресметнати.

По думите на Тайлър Коуен, икономист в университета Джордж Мейсън , който съвсем наскоро посвети огромно количество страници от електронната си книга на темата: "Колкото повече променяме начина на прекарване на нашето време, толкова по-малко можем да разчитаме на статистиката на реалните доходи. "

Потребителски излишък

Много икономисти са се опитвали да определят този „потребителски излишък", което на университет език означава „ползи, които получавате, без да се налага да плащате за тях" .

Ерик Бринджолфън посочва въздействието на онлайн книжарници като Amazon. Той забелязал, че невероятното разнообразие от книги на разположение в интернет, в сравнение на физически магазини, осигурява ползи за потребителите. Изчисленията са сложни, но като цяло,той и неговите съавтори сравняват цената на книга в интернет, с цената, която бихте платили във физическа книжарница на старо издание с коригирана спрямо пазарните цена. С пускането през 2001 г., той оценява ползите за потребителя на между 51 млн. и 725 млн. евро, или 7 до 10 пъти по-големи предимства на по-ниските цени на книгата, генерирани от онлайн конкуренцията.

Една от първите инициативи по въпроса идват от Остан Голсби, директор на Съвета на икономическите съветници в Белия дом през 2006 г.и бивш икономист от Университета в Чикаго, и Петър Кленау от Станфорд. Те разработват модел на базата на времето, прекарано в интернет, и изчисляват, че в крайна сметка интернет генерира 2% от глобалния доход, или 2600 евро от всеки потребител.

Анализ на Wall Street Journal пък определи „потребителския излишък", който генерира един компютър на 1 175 евро годишно.

Разбира се, всичко това е само начало на проучването. Икономистите тепърва трябва да вземат предвид или да отгатнат всички променливи величини, за да бъдат техните модели ефективни.