Световната банка (ЦБ) предложи на развиващите се държави да се застраховат срещу поскъпването на храните чрез деривативни инструменти. С инициативата се цели хеджиране от риска при стоките за 4 млрд. долара. Идеята обаче противоречи на позицията на G20, че производните инструменти на пазарите за хранителни продукти са още един начин за трупане на богатства от спекулантите, пише РБК daily.

Цените на хранителните стоки скочиха през последните 12 месеца с 37%, според индекса на ФАО (Продоволствената и селскостопанска организация към ООН), следящ цените на 55 продукта. Данните на Световната банка сочат, че заради поскъпването на храните 44 милиона души са вече под границата на бедността, тоест живеят с по-малко от 1.25 долара на ден. Гладуващите по света доближават 1 милиард.

„Голямата непредсказуемост и волатилността в цените на хранителните стоки са най-голямата опасност пред най-уязвимите слоеве на населението в развиващия се свят", заяви във вторник президентът на СБ Робърт Зелик. Предлаганият от банката инструмент за управление на рисковете ще улесни достъпа до дериватния пазар на земеделските кооперации и на частни компании от развиващите се държави от областта на хранително-вкусовата промишленост, уверяват от СБ. „Разумният финансов инженеринг ще направи живота на бедните по-добър", е убеден Зелик.

Хеджирането на цените на селскостопанските стоки е разпространена практика в развитите страни, но рядко се среща в развиващите се икономики: нито от частни компании, нито от централното управление. Ето защо новите инструменти се нуждаят от реклама. Със задачата да ги популяризират ще се заеме един от най-големите търговци на деривати на Wall Street - банката JP Morgan, които ще предлагат на бъдещите си клиенти най-елементарните финансови продукти за застраховане от продоволствен риск.

В подкрепа на най-новия проект на СБ ще бъдат заделени 200 млн. долара. Такава сума се задължава да дадат и от JP Morgan. Ръководството на СБ смята, че занапред в програмата ще се присъединят и други банки.

От СБ и JP Morgan обявиха проекта в навечерието на срещата на земеделските министри от G20, които също ще се опитат да изготвят механизъм за въздействие върху поскъпването на храните.

Интересното в случая е, че позицията на СБ по този проблем влиза в противоречие с позицията на сегашния председател на G20 - Франция, която е убедена, че положението с дериватите върху храните излиза извън контрол. „Когато нямаме с какво да нахраним планетата, как можем да се примирим с факта, че финансисти сключват сделки за над 46 пъти реалния обем на пшеницата на световния пазар", попита президентът на Франция Никола Саркози в средата на юни.

Въпреки това аналитици реагираха положително на инициативата на СБ, макар да не са твърдо убедени за ефективността от предлагания метод. „Смятам, че новият инструмент, който оперативно ще се гарантира от богатите държави, ще помогне наистина на развиващите се икономики. Благодарение на този механизъм продавачи и купувачи ще бъдат винаги сигурни, че ще получат или платят за стоките предварително на уговорената цена. Но не съм убеден, че средствата, които ще осигурят от СБ и JP Morgan ще са достатъчни за застраховката на такова количество продукти, а следователно и да обърнат тренда", поясни икономистът на Capital Economics Дейвид Рей.