Кабинетът е на път да обърка окончателно концесионното законодателство, се казва в материал на Института за пазарна икономика. Това става веднага след като бяха приети промени в закона за концесиите, които изчистиха някои процедури и ускориха процеса на вземане на решения.

Контекстът

В България и най-осъдителните от нормално гледище практики най-често се оказват в рамките на закона.

Проблемът възниква в началото на 90-те години, когато с разпоредбата на чл. 18 от Конституцията са определени над двадесет изключителни права на държавата, но процедурите за възлагане на държавни и общински поръчки и на концесиониране са оформени като закони едва през 1998 г. На тази основа възникват казусите като „Иракли" и „Банско", в които интересът на частните собственици се нарушава от криворазбран държавен интерес, който бива отъждествяван с всяко попаднало под ръка движение „назад към природата". Това става въпреки законовите възможности за частна собственост и ползване на защитени територии при спазване на съответните норми и изисквания.

Регистрите на държавната и общинска собственост не функционират или не са достъпни за публиката чак до 2005-2006 г. И все още не може да се каже, че са лесно достъпни. Основната причина е, че при достъп до информация не биха били възможни прословутите замени. Приетите по-рано закони за реституцията остават неясноти по повод режима на управление на държавната и общества собственост. В закона за горите са заложени конфликти на интереси. През 1992 г., а след това и през 2001 г., в закона за опазването на околната среда са размити правата на общините и държавата при процедурите за ОВОС и други решения. През периода на тройната коалиция зачестяват случаите на замяна на атрактивни държавни активи неатрактивни частни такива. Засилва се и волунтаризма на МОСВ, където, ако се вярва на печата, към 2009 г. отлежават не по-малко от 1000 преписки. Въпреки заявените намерения и донякъде прокараните разпоредби, прилагащи принципа „мълчанието е съгласие", мнозинството на тройната коалиция въведе в административно-процесуалния кодекс точно обратния принцип.

В този период се налага практиката, че каквото заграбиш е твое, стига да можеш някога да го узакониш. За всеки инвеститор, който познава местната политическа среда, печелившата стратегия е тази на свършените факти. Другата любима стратегия е коалирането с правителствени структури, за да се налагат административни пречки пред конкуренцията и да се крънкат под различна форма субсидии и квази-субсидии. Затова на конфликтите на интереси се гледа през пръсти, независимо дали е приет закон, които ги забранява или не. Изключение от тези практики са най-вече чуждестранните инвеститори.

Сегашният казус

Инвеститорът и стопанинът на пистите в Банско е просто един от типичните случаи. Най-вероятно договорът с него наистина е подписан от МОСВ без защита при превишаване на правата, но също толкова е вероятно и че за всяко свое действие той е внасял изискваните по закон (най-вече по процедурите на ЗУТ и ОВОС) преписки за издаване на разрешителни и одобрения.

Онова, което вероятно ще се случи, е следното. Присвоените права на ползване ще бъдат обявени за невалидни. След това веднага ще бъде обявен търг за тяхното концесиониране. Този търг ще бъде спечелен от сегашния стопанин на пистите над Банско.

Вариант на този сценарий е продължителното съдебно оспорване, докато през това време се запази сегашното положение и се проведат мероприятията, планирани за следващия ски сезон и бъдат получени обещаните субсидии за превеждането на световните първенства. (След това ще бъде подписан нов договор, който узаконява завареното положение.) Междувременно европейската комисия ще бъде сезирана за неправомерна държавна помощ.

Най-лошият вариант е промяната на закона в името на „обществения интерес". От такъв интерес е именно спазването на закона, а не обратното. Обстоятелството, че примерно е подписан лош договор с „Юлен" през 2001 г. не означава, че той може да не се зачита или да бъде променен със задна дата. Ако в закона за концесиите се въведе свободата за предоговаряне в името на обществения интерес, решенията по целесъобразност ще станат неконтролируеми. Никой никога няма да може убедително да определи какво е „обществен интерес". Но винаги всяка малка група държавни и общински служители ще може да се съюзи с всяка малка група желаещи да вземат нещо от данъкоплатците с посредничеството на т.нар. държава. Правилно прилаганият принцип на „мълчаливо съгласие" би трябвало да помогне за решаването на подобни казуси в бъдеще.

Институт за пазарна икономика (ИПИ)