През зимата и пролетта можем да се окажем в ситуация, близка до тази през 1996 -1997 г., решително заставайки зад Пакта евро плюс. Това прогнозира проф. Кръстьо Петков преди началото на научната дискусия на тема: "Пакт евро плюс: поети ангажименти, вероятни рискове и очаквани ефекти за България".

Пактът вече влиза в действие, след като се направиха промени в Закона за бюджета, с което България поема ангажимента оттук нататък да не надвишава 2% бюджетен дефицит и то при 3% праг за ЕС, както и да не надвишава 40% преразпределението на БВП чрез бюджета, поясни Петков. По този начин финансовият министър Симеон Дянков се измъкна от провала, който претърпя, опитвайки се да създаде у нас фискален борд чрез промени в Конституцията, коментира професорът.

Oстава да прокарат и третото решение - да не се пипат данъците за в бъдеще и може да се каже, че България е "отличник"- първа, даже преди Германия, при влизане в Пакта евро плюс, очерта нерадостната перспектива той. Характерът на Пакта предполага затягане на коланите, което не се помни в Европа от Втората световна война насам, продължи Кръстьо Петков.

Днес ще чуете подробности за това, че вече има три сезирания на Конституционния съд в Германия, в които се твърди, че Пактът евро плюс и дадените помощи на Гърция са нелегитимни, подчерта професорът.

Той припомни, че периодично, по признание на премиера Борисов, "се загребва" от фискалния резерв - "да вземаш по 500 млн.лв. с надеждата после да ги възстановиш от европейските фондове, е грубо нарушение на всякакви закони и правила", добави той.

Апелирам към бизнеса и синдикатите да нямат доверие на цифрите и да проверяват непрекъснато какво се случва в държавата, призова проф. Петков. "Другото е ясно - няма да има засилване на кредитната дейност, няма да се влагат пари в печеливши отрасли, т.е. ще се свиват и бизнесът и потреблението. А България ще върви по другия път на спасението - да затяга коланите и да се опитва да си държи главата над водата", заключи той.ь

КНСБ вече изрази своите притеснения по повод Пакта евро плюс, започна своето изказване на дискусията президентът на КНСБ Пламен Димитров. Още на 12 април направихме публична нашата позиция, в която се настоява за по-поносима политика на България спрямо тези евентуални ангажименти. Част от тях са непосилни за страната ни, смята Пламен Димитров. Нарастващата реакция в социалните мрежи, в синдикалните организации, сред учените говори, че философията на пакта е встрани от верните решения, каза той. "Наистина Пактът евро плюс е "България минус и Борисов минус", защото ограничава периметъра на правителството", припомни той.

Става въпрос за целенасочена политика, а нейният проводник се казва Симеон Дянков, смята Димитров. В следващите години ни чака удължаване стажа и възрастта за пенсиониране и да продължим да замразяваме пенсиите заедно с доходите в държавния сектор до 2013 г., отбеляза синдикалният лидер. Това е в ярко противоречие с това, което говорим тук, в страната, между партньорите. Кога се казва истината, запита той. Пактът евро плюс води до устойчивост на мизерията, е позицията на Пламен Димитров.

Източник: БГНЕС