Най-евтините или най-скъпите акции, кои да изберем?
Цената на една компания не би следвало да е мотив за това да се инвестира в нея. И все пак тя оказва понякога психологически натиск за вземане на инвестиционно решение.
Много често инвеститорите (по-точно дребните инвеститори, или казано с други думи спекулантите) са по-склонни да купуват акции на компании с ниска абсолютна стойност.
В практиката това се доказва от правените от компаниите по света сплитове, където логиката е цената на акциите им да е по-ниска и съответно по-достъпна за повече масови инвеститори.
Дали заради мотива, че малка промяна в цената би представлявала по-голямо процентно изменение, или защото ниската цена на даден актив се приема като приемлива въз основа на алтернативни покупки на тази стойност, често спекулантите се ориентират към по-евтините акции.
Не бива обаче, да се забравя, че често зад ниската цена, ако е резултат от значително и дълго поевтиняване, а не просто от решението на компанията да емитира по-голям брой акции с по-нисък номинал, могат да стоят сериозни причини.
Не случайно за основната част от фондовете на развитите страни е забранено да купуват акции на компании под определен праг – примерно 5, или 10 долара, защото се приема, че когато нивата на акциите на тези компании се понижат под посочените нива, те могат да банкрутират.
И докато все още се търси пазарна логика и обяснение на този феномен, а именно защо хората предпочитат ако имат 100 лева да купят 50 акции по 2 лева, вместо една от 100, практиката доказва, че често темпът на поскъпване на една компания се засилва, когато акциите й започнат да се търгуват при по-ниски абсолютни стойности, без да се променя нищо друго (тоест направят сплит).
За да проследим какви са трендовете у нас, ще погледнем изменението в цените на петте най-евтини и най-скъпи активно търгувани компании, компоненти на водещите индекси BG40 и SOFIX през последната една година.
Оказва се, че инвеститорите избрали акциите на най-скъпите компании компоненти на индекса в момента, са регистрирали среден доход от 44%, ако са купили по една акция от тях. И макар сумата за подобна инвестиция без комисионни да е значително по-голяма – от 302.1 лева, то определено можем да кажем, че си е струвала.
На другия фронт (при най-евтините компании), покупката по една акция от всички позиции би донесла загуба от 1.9%, като за това резултатът да не е изключително лош е съдействало повишението със 119% при книжата на Фонд за недвижими Имоти България, която е и най-поскъпващата позиция от индекса за разглеждания период.
Този пример до голяма степен разкрива логиката на купуващите евтини акции – а именно търсенето на изригване при една позиция, която евентуално да компенсира лошото представяне при останалите.
* материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции