Анализаторите на Райфайзенбанк (България) ЕАД смятат, че възстановяването на икономиката на България продължава да бъде крехко и силно зависимо от развитието на международната стопанска конюнктура. Това твърдение се съдържа в месечния обзор на финансовата институция на актуалните към края на юли 2011 г. макроикономически данни.

Нетният износ продължава да бъде основният фактор за подобрението на макроикономическите показатели на страната. Възстановяването на вътрешното търсене изостава от очакванията, а по отрасли икономическото развитие е неравномерно - промишлеността отбелязва добри темпове на нарастване на продукцията, главно поради доброто експортно търсене, докато при строителството сигнали за оживление не се наблюдават.

Според главния икономист на банката Калоян Ганев, динамиката на краткосрочните индикатори дава основание да се очаква отново малък икономически растеж от порядъка на 2-2.5% на годишна база за второто тримесечие на 2011 година.

Последните силни колебания на световните финансови пазари обаче, могат да доведат до забавяне на икономиките на основните търговски партньори на страната през следващите тримесечия. Ако това се случи, може да се очаква свиване на обемите на българския износ спрямо наблюдаваните през последните месеци равнища.

Доколкото до момента износът е основният двигател за икономическото възстановяване, подобно развитие би се отразило негативно върху производствената активност на експортно ориентираните компании, както и върху пазара на труда. Това би предизвикало допълнителен спад на вътрешното търсене, който може да върне икономиката на страната обратно в рецесия, се казва в обзора Райфайзенбанк.

По-долу може да видите и основните акценти в документа, изведени от аналитиците на банката:

Продължи динамичното развитие в промишлеността. За периода от началото на годината продукцията отбеляза растеж от около 10%. Продажбите за износ бяха водещ двигател за сектора, при известно ускорение на възстановяването на оборотите в страната.

Реалният растеж на оборота в търговията се стабилизира от началото на годината в рамките на 2-3% на годишна база. През май растежът на търговията на дребно се ускори до 1.8% в реално изражение спрямо май 2010 година, което е индикатор за подобрение на потреблението в страната.

Същевременно не се наблюдават сигнали на възстановяване в строителството. Продукцията и в сградното, и в инженерното строителство продължи да се свива и през май.

През юни, очаквано, беше реализирана дефлация в размер на 0.9%. Сезонните фактори, основно при храните, доведоха до това развитие. Паричните стимули от страна на ЕЦБ може да повишат инфлацията в еврозоната през второто полугодие, което ще се отрази и върху цените в българската икономика.

Министерството на финансите отчете дефицит в размер на 0.9% от БВП за първото полугодие на 2011 година. Вероятността фискалната цел от 2.5% дефицит да бъде постигната е голяма, но следва да се има предвид по-тежката в разходно отношение втора половина на годината.

В резултат на строгата фискална политика и ниското равнище на държавния дълг, Moody’s повиши кредитния рейтинг на България от Baa3 (положителна перспектива) до Baa2 (стабилна перспектива)през юли.

Динамиката на кредитите и депозитите на домакинствата и фирмите остана в познатите граници. Лошите и преструктурираните кредити продължиха да нарастват, но за момента българската банкова система разполага със съществени буфери, за да се справя успешно с тях.

За периода януари-май текущата сметка се подобри на годишна база с 1.2 млрд. евро, като отбеляза излишък от 412.4 млн. евро. През летните месеци се очаква нарастване на салдото, поради увеличени приходи от туризъм и износ на селскостопанска продукция. Ако съживяването на икономическата активност и съответно динамиката на вноса останат слаби към края на годината, е възможно положителният баланс по текущата сметка да надхвърли прогнозирания излишък от Райфайзен РИСЪРЧ (1% от БВП).

Макар че изходящият поток на валута и депозити намаля през май, финансовата сметка отново бе отрицателна, след като банките инвестираха около 100 млн. евро в парични инструменти в чужбина. Същевременно, няма признаци на нарастване на нетните преки инвестиции в страната. Размерът им с натрупване от началото на годината остана отрицателен (-56 млн. евро) и с 380 млн. евро по-малък на годишна база.