Скорошните сътресения на финансовите пазари бяха неприятно напомняне за трайната уязвимост на днешната глобална икономика, се казва в септемврийското издание на индекса за атрактивност на страните, производителки на зелена енергия на Ърнст и Янг.

От продължаващата дългова криза в Еврозоната до разочароващите темпове на растеж и противоречивите преговори за суверенния дълг на САЩ, става ясно, че устойчивото икономическо възстановяване съвсем не е сигурно. Като добавим и политиците, които търсят чудотворен лек за последиците от финансовата криза, секторът на възобновяемите енергийни източници, може би неизбежно, се оказа безсилен да противодейства на стагниращата икономика.

Правителствата отговориха със смесени послания на ядрената катастрофа във Фукушима. Германия и Италия обявиха край на ядрените си програми, докато Франция и Великобритания поддържат подкрепата си към ядрената енергетика. Но и ядрената катастрофа и събитията в арабския свят обърнаха внимание на стратегическото значение на енергийния микс на страните.

Финансиране на ВЕИ проекти

Понижаването на кредитните рейтинги на най-засегнатите страни като Гърция и Италия увеличи разходите за финансиране на ВЕИ проекти в тези страни и в същото време намали апетита на инвеститорите към кредитиране. В други страни от индекса предприемачите все още срещат предизвикателства в привличането на кредитиране от банките, какъвто е случаят в България. В Европа кредиторите запазват нивата на отпусканите кредити, а в Северна Америка банките планират да увеличат отпускането на заеми през 2011г.

Класирането в индекса

В първата половина на индекса се забелязват съвсем леки промени като Китай запазва първото си място. Китайското правителство даде положителни сигнали за подкрепата си към разположени в морето вятърни инсталации, като обяви, че ще проведе търгове за проекти с капацитет 2GW, за да достигне целта си от 5GW до 2015 година. Подкрепа за офшорните проекти е на лице и във Франция и Германия. Във Франция дълго задържаните търгове за проекти с капацитет 3GW бяха освободени, а в Германия стартира програма за стимулиране на ВЕИ сектора на стойност 5 милиарда евро.

В Америка президентът Обама и водещи демократи настояват за стандарт за чиста енергия, а дебатите за бъдещето на механизмите за подкрепа на възобновяема енергия продължават.

В долната половина на таблицата, Румъния се изкачи с цели пет места в класацията след като Европейската комисия одобри Схемата за зелени сертификати. Схемата предлага бонуси за ВЕИ проекти, произвеждащи енергия във високо ефективни централи. Очакването е схемата да стимулира инвестициите в наземни вятърни инсталации и да помогне за постигане на задължителните енергийни цели през 2020г.

Къде е България

Новият закон за ВЕИ определя нов пазарен модел и стимули за ВЕИ. Изкупните тарифи на енергията ще бъдат определяни при завършване на проектите и при отчитане на средни норми за съответната технология. Може би по примера на някои западноевропейски страни България намали стимулите за вятърна и слънчева енергия. Така броят на годините, през които ще има изкупни тарифи намалява - до 20 години за слънчева енергия и до 12 години за вятърна.

Тепърва предстои финализирането на редица нормативни документи, които касаят практическото приложение на закона. Според професионалистите в индустрията, настоящата регулаторна несигурност, съчетана с липсата на мрежова инфраструктура, може да намали значително инвеститорския интерес. Това, разбира се, се отрази веднага на позицията на България в индекса и страната слезе с едно място надолу, нареждайки се 33-та преди Чили и Чехия.