Светът се е устремил бясно към поредната си повратна точка в своята история. Съществувал за кратко като еднополюсен, той се променя буквално пред очите ни в многополярен, където набират мощ нови центрове на сила: Китай, Индия, Бразилия и други държави. Увереността им расте пропорционално на увяхващата сила на все още доминиращите САЩ. Всичко това ще доведе до възникването на нов световен ред в най-скоро време и този ред ще се нуждае от нови правила на играта.

Валутни и финансови войни

Още от времето на първите държави човечеството е в непрестанна конкурентна борба помежду си. Традиционната война е бил до средата на XX век логичният изход на тази борба, а губещите в нея плащали данък, което било и една от целите. Изходът се е решавал от конвенционалните оръжия, а финансите са имали спомагателна роля. Но с края на първата половина на XX век борбата за надмощие придобива много по-сложни очертания - финансово-икономически, където оръжията и финансите смениха ролите си, пише в свой анализ „Експерт".

Днешната война за доминиране е постоянна, протича в латентна (за обикновените люде) форма в полето на световната финансова система. Там за оръжия служат националните валути и капитали, а ролята на военно-промишления комплекс е поета от финансово-банковата система на държавите.

Победителите в тези войни са предопределени. Тези сили, строго контролиращи всички процеси в световната финансова система, създаващи правилата й на игра и съблюдаващи тяхното прилагане. И най-важното - успяват да създадат евтини, конкурентоспособни и желани в света на финансите капитали.

Въпреки очевидната хуманност, финансовите войни са не по-малко опасни за държавите и нациите, от традиционното противостоене. Ако размерът на данъка, наложен на победените в традиционните войни бил ясен, официално фиксиран и погасяван, по правило - публично, то репарациите под формата на финансови способи на експлоатация, налагани от победителите във финансовата система върху губещите, позволяват латентно и на практика неограничена по срок и по размер експлоатация на завладените народи.

Към тези методи могат да се отнесат националните валути на основата на валутен борд - чрез покупката на валутата на страната победител, се обезсилва валутата на победения, а също и натискът върху победения към открит финансов пазар, с когото се заменят оказалите се неконкурентоспособни национална валута и капитал.

Някога си Архимед обявил: „Дайте ми опорна точка и ще преместя Земята". Подобна фраза днес преписват и на Майер А. Ротшилд: „Дайте ми възможност да пускам пари в държавата и няма да ме е грижа кой пише законите й". Президентът на Асоциацията на американските банкери Филип Бенсън заявява нещо подобно през 1938 година: „Няма по-пряк и сигурен начин за налагане на контрол над нацията от системата й на кредитиране (чрез нейните пари)". Нашият съвременник, авторът на бестселъра „Изповед на икономическия убиец" Джон Перкинс характеризира този принцип така: „Има два начина за завоюване и поробване на нация. Първият е с меч, вторият с дългове".

Но кое е интересното: ако въпросът за сигурността при конвенционалните войни е бил и е винаги в прерогативите на държавата, то въпросът за гарантиране на сигурността във финансовите войни, да не говорим за усъвършенстване на използваните в тях оръжия, не е поставян публично от нито една държава.

Финансовият капитал като инструмент за овладяване на ресурса на конкурента

На световните финансови пазари има две групи играчи-държави. Първата е на слаборазвитите или развиващи се страни, привличащи финансови капитали и конкуриращи се в привличането на чуждестранни инвестиции. Втората група е на износителите на финансов ресурс, представляващи само развити държави, борещи се за финансовите пазари.

Подобно „разделение на труда" се обяснява с факта, че развитите страни притежават финансово-банкови системи, които им позволяват да създават евтин, конкурентоспособен финансов капитал, когато по-слабо развитите икономики могат да ги печелят единствено на външните пазари. Тези държави са принудени да трупат необходимите им за осъществяване на търговията резерви, обърнати във валута и дългове на развитите страни (главно в щатски долари), което намалява сериозно конкурентоспособността им.

Основно предимство на финансовите капитали като оръжие е в способността им да проникнат безпроблемно на територията на конкурента, безкръвно превзема богатството и скрито експлоатира населението. При това страната-жертва не само не пречи на процеса, но и полага усилия в привличането на капитали. Причината за подобно парадоксално явление се крие в неразбирането от елита на неразвитите страни на принципа на монетарна експлоатация, както и в липсата на познания, нужни им да създадат своя пълноценна, конкурентоспособна валута и финансова система. Като резултат страните, които не могат да създадат стойностни пари, се оказват без нужните им за развитието инвестиционни капитали.

Тайната на разцвета на страните от развития свят не е в особената производителност на народите им, нито пък в политическата система, а в мащабното производство на пари и финансови капитали, в обмен на стоки и ресурси на развиващите се държави.

„Евтино родени" и „скъпо заработени" пари

За огромно мнозинство от хората парите са само инструмент за размяна. Малцина са запознати с куп другите функции на парите, а още по-малък пък е броят на тези, които се замислят над тяхната природа - откъде идват, кой и как ги създава, защо едни пари имат надмощие над други. Разликата между парите не е само в името им, номинала и страна на произход. Те имат и качествени характеристики, от които зависят техните функционални възможности.

Кое определя качеството на валутите? Как качествените характеристики влияят върху функцията на парите? Влияят ли на процеса на трупане на капитал, деноминиран в конкретна валута? И ако да, то как и влия ли това на конкурентоспособността на капитала? Но и най-важното - качеството на парите има ли отношение към конкурентоспособността на икономиката и на самата държава-емитент?

Ясно е, че първичните емитенти на пари са централните банки на страните. Много фактори влияят на парите, но основният е себестойността им, зависеща от начина на тяхната поява. Развитите страни създават огромна част от парите си с помощта на финансови технологии, базирани на собствената им финансова и банкова система. Не става дума за баналната печатница, а за комплекс от институции както държавни, така и частно-корпоративни, чиято дейност се регулира от развито законодателство и се координира от един център.

Архитектурата на развитата система е сложна и многофункционална, а това са само малък списък на решаваните с нейна помощ задачи: създаване и поддържане в стабилно състояние националната валута; създаване на условия за формиране на национален финансов капитал; формиране, поддържане в работно състояние и гарантиране на развитието на пазара на финансови активи; осигуряване на оборот на различни имуществени права и базираните на тях вторични финансови инструменти.

Системата позволява да се формализират и въвлекат в процеса на икономическите отношения максимално възможният по обем ресурс, в притежаване на страната - интелектуален, работен, информационен, суровинен, земеделски и т.н., и да формира на тяхна основа активи, захранвани от силата на националната финансова система, даващи й способността да акумулира в себе си още повече стойност.

При правилната организация на процеса той води до процеси с положителна обратна връзка: колкото повече национално богатство е преобразувано в стокова маса под формата на ценни книжа и включени в икономическия оборот, толкова повече парична маса е нужна за обслужването им, което отваря нови възможности за увеличаване на националната парична база.

Увеличаването на паричната база ускорява процеса на трупане на финансови капитали, което на свой ред стимулира инвестиционната дейност и икономически ръст, укрепва финансовия пазар. Колкото по-силен е финансовият пазар, толкова повече реални ресурси подчинява, като става още по-силен.

И така, развитите финансови системи могат да подчинят страни, притежаващи огромни реални богатства, но не разполагащи с финансови ресурси и така богатствата на вторите стават допълнителна гаранция на емитираните от финансово силните страни валути, а самите валути се превръщат в средство за международни разплащания.

Най-важното тук е, че парите на развитите страни буквално се създават при практически нулеви разходи за създателя им.

Парите на финансово неразвитите държави и повечето развиващи се са базирани на принципа, заложен при валутните съюзи - покупката от централните банки на валута на развитите държави. Създаването така на пари излиза значително по-скъпо за емитента - тези пари са „заработени". Върху себестойността им влияят не само производствените разходи и тези за поддържането на оборота, но и себестойността на продукцията. Подобно обстоятелство прави неконкурентни както самите създавани по този начин валути, но и деноминираните в тях капитали.

Не е тайна, че най-доходоносният бизнес на държавата е създаването на пари, срещу което тя получава емисионен доход, сеньораж. В развитите страни, където централните банки създават пари при покупката на национални дългови задължения или кредитират директно националната банкова система, първата транзакция, ако тя засяга дългови задължения, се извършва изключително с контрагенти-резиденти, така че сеньоражът остава вътре в страната. Знаейки, че създаването на пари е основният фактор за гарантиране на ефективността на националната икономика и че най-важната фаза за създаването на пари е първата транзакция, властите на финансово развитите страни ревниво следят за това емисионният доход да остане вътре в страната.

В страните, създаващи пари чрез покупката на чужда валута, ситуацията е коренно различна. С първата транзакция при емитиране на пари се купуват от централната банка чужда валута, като сеньоражът тук отива в полза на страната, чиято валута се изкупува.

От казаното може да се направи извод, че един от ключовите фактори, определящ успеха в международната конкуренция, е качеството на парите и че основните думи тук, които формират разликата помежду им, са създадено и заработено.

За да стане ясно за какво става дума, ситуацията може да се онагледи с една груба аналогия. Всички сте чували за понятието „пране на пари". Същността на това криминално деяние е в това, че с реални, нелегално придобити средства се създава фиктивен по обем работа, който съществува единствено в счетоводството и който на хартия е причината за тяхната поява.

Процесът на емитирането на пари от развитите икономики прилича на пране, но като огледален образ. Създадените от развитите държави първоначално фиктивни, без покритие пари се „заработват" от развиващите се страни, където попадат и се изпълват със съдържание, благодарение на ресурса и труда на народите. Тайната на разцвета на страните от развития свят не се корени в особено производителното им население и не е в политическата система, която не е причина за развитие, а следствие. Тайната е в мащабното производство на пари и финансови капитали, разменящи се срещу стоки и ресурси на развиващите се страни.

Тезата в представения анализ може да не съвпада с мнението на Profit.bg по разгледания въпрос!