„Ние представляваме тези, които все още вярват, че в България може да се живее сравнително добре и които възпитават децата си в идеологията на хубавата българска поговорка „Който не работи, не трябва да яде". По пътя на прехода ние изгубихме част от ценностите, но вярвам, че президентската институция има своите възможности за промяна в обществото и е достатъчно висока трибуна, от която да бъдат лансирани идеи за промяна". С тези думи председателят на УС на БСК Сашо Дончев откри вчерашната среща на трите национално представителни работодателски организации - Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК) и Българска търговско-промишлена палата (БТПП), с кандидатпрезидентската двойка Меглена Кунева - Любомир Христов, издигната от Инициативен комитет.

Това бе първата от поредицата срещи с кандидатите за президент на България, инициирани от трите бизнес и работодателски организации, съобщиха от БСК.

Меглена Кунева и Любомир Христов представиха основните акценти от своята политическа платформа, като поставиха акцент върху прозрачността на публичните финанси, включително формирането и управлението на държавния бюджет, прекратяване практиката за забавяне възстановяването на ДДС и другите плащания към бизнеса от страна на администрацията, подобряването на бизнес климата и конкурентоспособността на икономиката. Специално внимание бе обърнато върху прекъснатата връзка между бизнеса и образователната система, довела до парадокса да има висока безработица и, успоредно с това - да липсва качествена работна ръка.

„Ако по един закон няма изготвена оценка на въздействието, ще налагам вето", категорична бе Кунева и допълни: „Виждам президентската институция като място, от което трябва да се упражнява широк мониторинг върху ефективността на останалите институции".

Кандидатът за вицепрезидент Любомир Христов направи кратък анализ на икономическата картина в страната, в контекста на световните тенденции и проблеми. Той изрази тревога, че малкият ръст на БВП през 2010 г. не е довел до ръст на заетостта, а тъкмо обратното - до увеличаване на безработицата. Според него, основна причина за този ефект е стремежът да се контролира дефицитът не чрез намаляване на публичните разходи, а чрез финансова репресия.

В тази връзка Христов апелира за преструктуриране и намаляване на публичните разходи до 32-33%, повишаване на конкурентоспособността чрез конкретни мерки и стартиране на бюджетната процедура за 2013 г. още в началото на 2012 г., като се започне „от бял лист" - всеки разход трябва да е обоснован и да има ясни параметри за оценка на изпълнението му.

„Вместо да ограничаваме разходите на администрацията, увеличаваме разходите на бизнеса, а това прави всички нас по-бедни", категоричен бе кандидатът за вицепрезидент. „На запад фалират банки, у нас фалират техните клиенти", заключи Любомир Христов.

Кандидатът за президент Меглена Кунева изрази позиция, че не при предприсъединителния процес, а именно сега България е в позиция, в която може да преговаря. „Сега сме наистина на масата на преговорите и трябва да ползваме всички възможности, за да отстояваме националните си интереси", категорична бе тя. Кунева изрази недоумение, че в предприсъединителния процес много повече се е говорело в публичното пространство за хода на преговорите, отколкото сега, когато България действително може да въздейства върху общоевропейските решения.