Кошмарът от 2008 г. се повтори в началото на есента през 2011 г. - френско-белгийската банка Dexia изпадна в затруднение, ставайки първата жертва на европейската дългова криза. От началото на август, европейски банки, особено френските, са атакувани от пазарите заради експозициите си в гръцки дълг. Отново се наложи държавите да се притекат в помощ на банките поради опасенията, че събитията последвали изоставянето на Lehman Brothers на собствената й съдба, могат да се повторят.

Но защо, всеки път, когато банките се приближават до пропастта, те биват спасявани?

Какво е значението на банките в икономиката?

В Европа банковият сектор генерира около 10% от богатството на страните. Но неговото значение се простира далеч отвъд конкретните обороти: банките отговарят за управление на спестяванията, насочване на капитала чрез кредити в правилната насока, отговарят за плащания през разплащателните сметки и т. н., а с тези дейности активите на банките са 3.3 пъти повече от брутния вътрешен продукт (БВП) на Франция за една година, 2.5 повече в Германия, 4 пъти над БВП на Холандия...

Защо ги спасяват?

„Aко една голяма банка фалира, икономиката ще се срине", твърди Лорънс Шалом, преподавател в Лондонското училище по икономика. „Но не всички финансови учреждения носят един и същи системен риск и при някои не се изисква непременно да бъдат спасени". По думите му като цяло в спокойна обстановка една банка може да бъде оставена „да умре", без това да доведе до катастрофа. В наши дни обаче пазарът е дестабилизиран и за една държава излиза по-евтино да спаси банка, отколкото да я изостави и да плати последствията от фалита й.

Не могат ли банките да се спасят сами?

Затруднените банки имат своите инструменти да си помогнат сами. Първо- те могат да увеличат капитала си, т. е. да емитират акции. Обикновено не го правят, тъй като за акционерите, които вече имат своя дял, това означава спад на печалбата на акция на фона на крехкото състояние на банката от една страна, а от друга- намаляване на дела им поради включване на новите акционери. При това успехът не е гарантиран.

Друга алтернатива- увеличаване на собствения капитал, тоест на „въздушната възглавница", която смекчава загубите, ако нещо се обърка. Това обаче лишава банката от доходност от този капитал.

По-дискретното решение е свързано с продажба на рискови активи- но в този случай опразването на едно или друго банково подразделение в дългосрочен аспект се отразява негативно както на банките, така и на икономическата дейност.

Как се спасяват банки?

Един от начините е чрез изкупуване на привилегировани акции, които дават право на дивидент, но без право на глас (да не изплаши акционерите). Това решение може да бъде рентабилно в дългосрочен план, но рисковано, а незабавните разходи за държавния бюджет са очевидни. Ако ситуацията в съответната банка се влоши, оценката на самата държава може да бъде понижена от агенциите за кредитен рейтинг, както се получи с Ирландия.

В САЩ през 2008 г. т. нар. „токсични" активи като високорисковите ипотечни кредити просто бяха изкупени, защото когато банките си дадат сметка, че са поели твърде голям риск, те затягат кредитната си политика и блокират отпускането на жизненоважните за икономиката кредити. Целта на американския план бе да се намали риска и институциите да бъдат насърчени да отново отпускат заеми.