Когато инвеститорите влагат своите средства в определен актив, те се интересуват от две цени- настоящите и бъдещата, на която ще могат да продадат.

Често за определяне на втората инвеститорите прибягват до анализ на историческото представяне на цената на един актив и екстраполират тенденциите на нейното движение.

Някои инвеститори не биха купили актив, който е поскъпнал твърде рязко, защото се опасяват от корекция. Други пък не биха се насочили към актив, който е поевтинявал, поради опасения тази тенденция да не продължи. Ето някои подходи към прогнозирането на бъдещото движение на цената на един актив, според специалистите от Investopedia.

На първо място, от изключителна важност е таймингът и пазарният тренд. Специалистите препоръчват инвеститорите да не се опитват да се борят с пазара, като заемат противоположни на настоящото му движение позиции. При наличие на толкова много инвестиционни алтернативи, търсенето на позиция, която да се движи в обратна на пазара посока е като „търсене на игла в купа сено“. Много по-лесно е да се пуснете по пазарното течение в същата посока.

Изследвания сочат, че постъпленията към фондовете са позитивно свързани с пазарната доходност. Моментните решения за инвестиране, както и кога да се инвестира, са в ситуации на повишения на пазара, които окуражават нови хора да влязат, а това от своя страна се изразява в още по-големи повишения и т.н. Задейства се спирален ефект.

Изследване от 1993 година сочи, че акции, представяли се добре през последните месеци, е много вероятно да продължат да се представят така и през следващия месец. Това важи и за акциите представящи се зле.

Това изследване обаче е в сила, само когато става въпрос за отделен месец. При по-продължителен разглеждан период се наблюдава напълно противоположна тенденция. Според изследване от 1985-та година акции, представящи се добре през последните три до пет години, е много по-вероятно да се представят по-зле от пазара през следващите три до пет години и обратно.

Опитните инвеститори, които са имали наблюдения над много пазари в различни цикли, знаят, че лошото представяне се неутрализира и компенсира с течение на времето. Те често използват резки обезценки, като възможност за влизане в позиция, при свръхреакции.

Друга гледна точка може да е тази, че историческото представяне няма никакво значение. През 1965-та година изследване на Пол Самюелсън сочи, че минали ценови движения нямат никакъв ефект върху бъдещото представяне и го е обосновал в теорията за „ефективен пазар“. При такъв пазар не може да има подобно явление.

Това е подход, според който най-доброто представяне за следващите нива на представяне е за настоящите такива.

Тази теория се използва широко при търговията с опциите, където от значение за цената им е единствено волатилността на актива и текущата цена.

Инвеститорите търсещи стойност, се насочват към покупка на евтини активи с надеждата с течение на времето те да повишат стойността си. Те залагат на теорията за „неефективен пазар“, или за това, че в цената не са отразени всички фактори и бъдещи очаквания.

През 1964-та година е направено изследване, според което факторът за определяне на бъдещата цена на един актив е финансовата оценка, измервана със съотношението цена-счетоводна стойност. Според изследването компании с ниско подобно съотношение се представят по-добре в един по-продължителен период от време.

По-късно през 1977 година се прави същия извод и за компании с ниско съотношение цена-печалба.