“България, подобно на САЩ и Великобритания, е сред страните, които харчеха повече отколкото произвеждаха в годините на стопански бум”, посочи Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, по време на семинар на тема "Финансова стабилност в условията на криза". За разлика от тези страни дълг в България беше натрупан предимно в частния корпоративен сектор, допълни Павлов.

Вече имаме излишъци по текущата сметка, докато по финансовата сметка имаме дефицити, което означава, че част от националните спестявания са насочени към погасяване на части от външния дълг.

Процеса на редуциране на задлъжнялостта също е в ход.

Той започна от банковия сектор като по-късно обхвана и частния корпоративен сектор. Към момента на практика, задлъжнялостта на банките е редуцирана до нивата от 2006 г., посочи още Кристофор Павлов.

Процесът на редуциране на задлъжнялоста в частния корпоративен сектор е все още в начална фаза. При сегашните темпове на корекция процесът ще трябва да продължи поне още няколко години, което означава, че ни предстоят още три, четири или може би дори пет години, в които икономическия растеж ще остане под потенциалния, като ще се редуват периоди на ускоряване на растежа последвани от такива на забавяне.

Как изглежда България в контекста на световната икономика?

Дълъг път предстои на световната икономика преди да достигне до устойчиво състояние. Добрата новина е, че България е сред страните, които вече са извървели една значителна част от този път, за разлика от редица други страни, които все още продължават да трупат дълг в публичните си финанси, който купуват собствените им централни банки, като заплашват да подкопаят основите на националните валути, по подобие на случилото се в Германия през 20-те години на миналия век.

Графика: Уникредит