Голи полета, празни пътища, разрушени къщи и затворени училища. Добре дошли в Северозападна България – официално най-бедният регион на Европейския съюз.

"Почти няма социално-икономически индикатор, по който този регион да не е последен, както в България, така и в ЕС", заяви в неотдавнашно интервю за Франс прес заместник-регионалният министър Николай Нанков. "Картината там не е розова", предаде БГНЕС.

През 70-те и 80-те години на миналия век регионът се сблъска с масирана индустриализация, произвеждайки стоки, които имаха пазар единствено в комунистическия пазар – СИВ. Но когато Желязната завеса падна преди 20 години, заводите бяха затворени.

Оттогава хората са станали рядкост, обезлюдяването и застаряването на населението удря безжалостно малките градове и особено села, оставяйки в руини кипящите някога от живот училища, величествени църкви и ТКЗС-та.

"Това беше едно голямо село с 9000 души население, но сега всичко си е заминало", споделя 77-годишният Никола Георгиев, жител на село Якимово. То е разположено в сърцето на Северозападна България на около 100 км северно от столицата София.

Сега в селото живеят само 2000 души. Безработицата засегна през септември 54,6% от населението, което в момента е едва 4300 души. Това е най-високият показател за страната.

"Болно ми е, болно ми е за България, за любимата ми внучка, която емигрират в Италия, за да търси работа. Надявам се, че децата ни ще се върнат някой ден у дома", каза Георгиев.

Почти не може да се намери работа в близките градове Монтана и Враца, нито във Видин, намиращ се по на север.

Димящи комини на къщи и миризма на изгорели въглища са навсякъде, защото това е най-евтиният начин за отопление. Безработицата в трите града се движи в диапазона между 17,6 и 19,9% през първата половина на 2011 г., или почти два пъти над средното ниво за страната - 10,3%.

Днес земеделието е основният икономически поминък в тази част на плодородната Дунавска равнина, но заради старите технологии за отглеждане добивите са ниски.

В резултат на това, северозападният край е формирал едва 7,4% от БВП на страната през 2009 г. спрямо 48,3% за най-богатият югозападен регион. Той е привлякъл само 2,4% от всички чуждестранни инвестиции.

Масивният демографски срив и застаряването също са виновни, разказа Нанков, имайки предвид "ужасяващият" спад на населението в региона с 18,3% за периода между преброяванията от 2001 и 2011 г.

"Какви деца? Няма деца тук", каза 61-годишният безработен Детелин Андреев пред местното училище в село Войница, недалеч от Видин. "Тук са само пенсионери и безработни, купуващи храна на кредит през цялото време", сподели местният бакалин, който отказа да назове името си. Неговият магазин предлага оскъден асортимент.

Картината е още по-мрачна по западната дъга на региона по границата със Сърбия.

"Тук нямаме магазин за хранителни стоки. Нашите деца идват от време на време, за да ни носят храна и да проверите дали сме живи. Има автобус вторник и четвъртък и ние понякога го използваме, за да отидем на лекар", заяви 70-годишната Надежда Пешева от село Чичил.

Какво се случва, ако се разболеете в някой от другите дни?

"Отиваш там, където всички ние ще отидем – при Бог", добавя тя, сочейки към селското гробище.

"Ела те при мен всички, които са уморени, и аз ще ви успокоя", гласи надпис над входа на местната църква в Якимово. Но портите й са отдавна заключени, а дуварите са покрити с некролози.

"Всичко се разпада", каза 82-годишният пенсиониран тракторист Димитър в покрайнините на село Ошане. "Те съсипаха нашите стопанства и изгониха младите хора в чужбина, но всичко е по наша вина, защото сме гласували за тях. Тази страна никога не е имала нормални лидери", заяви той, пасейки своите четири или пет овце.

За заместник министъра изходът е в повечето Еврофондове за помощ и държавните пари в инфраструктура, като паневропейският транспортен коридор номер IV и вторият мост на река Дунав за Румъния край Видин, който вече е на 70% готов.

Интензивното земеделие и туризъм, както и насърчаване на проекти за регионално развитие и инициативи за трансгранично сътрудничество с Румъния и Сърбия са други пътища за връщане на хората и изтеглянето на региона от ръба на пропастта, добави той.