С едноминутно мълчание в памет на Вацлав Хавел започна дискусията "Две години след Лисабон – Европа накъде?" в Народното събрание. Министри, депутати, дипломати, представители на неправителствения сектор заедно със специалните гости Елмар Брок, член на ЕП, един от говорителите на ЕНП и Жан-Доминик Джулиани, президент на Фондация "Робер Шуман", почетоха паметта на изумителната личност Вацлав Хавел. Щастлива съм, че съм избрана за патрон на тези европейски разговори в парламента, които откриваме днес и ще продължат през следващата година, посочи председателят на НС Цецка Цачева, съобщи БГНЕС.

Сред гостите и участниците в дискусията е и новоизбраният президент Росен Плевнелиев.

В експозето си той каза, че допреди години страните в ЕС са имали сериозен растеж 4-6%, но това ги увлече по харченето без да са изградили буфери за това. Една малка България успя да го направи при последните три правителства, като направи нещо изключително.

През 2001 година дългът й беше 100% от БВП, докато през 2011 г. – вече 16%. България даде урок на много по-развити от нея страни, но ние заедно трябва да решаваме проблемите си, защото ЕС е 7% от населението на планетата и тези страни са най-силните демократически и икономически като общност.

На България й предстои да направи едно чудо – да се обединим в няколко приоритета, независимо кой е на власт и това ще се случи през 2012 г. в реализиране на идеите България 2020, категоричен е Плевнелиев.

Той обеща максимално да отвори президентската институция, като това ще направи и НС като най-висшият орган на държавата. България ще бъде двигател на инициативите за пълна интеграция на ЕС във вече 28-те държави (бел.ред. – прието е решение за приемането на Хърватия в ЕС).

България ще бъде активен представител на тази част от Европа и защото България и Полша са двете страни най-европейски настроени с 80% от гражданите си. Ние ще успеем ако всички в Европа сме заедно и защото това е територията на най-демократичната общност на света“, каза още Плевнелиев.

Политиците в България не могат да печатат пари и успяха в последните години с тежки реформи да намалят драматично дълга и същевременно да спазват условия в някои от секторите, които да дадат възможност за устойчиво и стабилно развитие. Такъв е финансовият сектор в България, посочи Пленелиев. Като символ на фискална дисциплина и отговорни решения българските правителства, включително и последното правителство действаше в много тежки времена като кризисен мениджър, без много пазарлъци, за да бъдем устойчива държава по време на тази криза, смята той.