Ръкавица към ГЕРБ хвърли Георги Първанов в прощалното си интервю като държавен глава.
"Моят сблъсък с г-н Борисов предстои", каза пред "Стандарт" държавният глава. И уточни, че това ще бъде сблъсък на политики. Първанов не заяви стремеж към премиерския пост. Но разкри: "Моята амбиция е България да има по-добър, по-силен, компетентен, отворен премиер, който наистина ще приляга на изключително тежките задачи, пред които страната ще бъде изправена от 2013 г. нататък."

"Лидер не означава непременно формален ръководител", каза още Първанов по повод първия пост в БСП. На въпрос дали той ще бъде лидерът, а Станишев председателят, президентът отговори: "Не, БСП ще спечели, ако бъдем мъдри, достатъчно разумни, за да си разпределим ролите. Защото всеки има своята сила. Единият навън в Европа, другият тук."

Ето и интервюто на Георги Първанов за в. Стандарт:

- Г-н президент, започва година на още по-тежка финансова криза. Какво сочат анализите на икономическия ви екип?

- Да, това е и нашата оценка - годината, която предстои, няма да е по-лека от изминалата. Разбира се, трябва да се оценят позитивно усилията на правителството за запазване на финансовата стабилност на фона на процесите в някои европейски страни. Това е необходимото, но, бих казал, недостатъчно условие за преодоляването на последствията от кризата. Тя е един добър шанс. Задължаваше ни да използваме процесите, за да преструктурираме икономиката си на модерни основи.

- Бихте ли дали пример?

- Можехме да преподредим приоритетите си, да пренасочим инвестиции не само към пътната инфраструктура, но и към електронната, където е бъдещето на индустрията. Имаше шанс да се инвестира повече в енергийните проекти. Това можеше да бъде локомотивът за излизане от кризата. За съжаление тя удари много средния и дребния бизнес. И тук правителството не направи почти нищо за неговото оцеляване. Бяха замразени доходите и по този начин социално слабите слоеве платиха най-тежката цена. В този смисъл смятам, че е необходим нов пакет от антикризисни мерки, актуален, адекватен на момента, подобно на онова, което предложиха синдикати и работодатели и може би в диалог с тях, който, за съжаление, тежко е накърнен. Нужно е да се изработи една нова антикризисна програма.

- Какъв съвет бихте дали на бизнеса?

- Бизнесът се оправя и без нашите съвети. По-скоро бих посъветвал държавата да даде ухо, да чуе предложенията на бизнеса за необходимите законодателни промени за облекчения, поне да няма административни пречки и окови за бизнеса, за да може да върши своята работа. Освен това държавата би могла да бъде полезна в нещо много важно, което правят други правителства. Свиването на европейския пазар, който е основен за нас, ни задължава да обърнем очи на изток, на юг и да потърсим нови пазари за нашата продукция. Там, където сме имали много добри партньорства, където стоките ни се познават добре.

- След броени дни изтича вторият ви управленски мандат. За 10 години какво научи президентът Първанов за хората и какво те научиха за него?

- Продължих да съм може би най-пътуващият български политик. Почти няма община, в която да не съм бил - и в по-големите, където многократно съм пребивавал, имам контакти с различни социални и професионални общности, и в най-малките, най-отдалечени населени места. Виждам, че хората понасят търпеливо. Българинът наистина се оказа търпелив човек. Въпросът е, че той трябва да получи перспектива. Да бъде мотивиран в своето търпение. И липсата на тази перспектива обяснява защо толкова много социални общности, макар и епизодично и стихийно през изтеклата есен, бяха сред протестиращите, включително и в София. А как хората ще ме оценят, това трябва да попитате самите тях.

- Премиерът Бойко Борисов заяви, че оценка за управлението ви ще даде историята, но за него вие освен държавник сте и кадровик, тъй като особено по време на тройната коалиция сте поставили различни хора на ключови позиции. Как ще коментирате думите му?

- Една немалка част от моя екип бе реализирана в различни сфери. Но не защото аз съм настоявал. Не съм имал и механизмите за това. Назначенията в съдебната система ставаха от Висш съдебен съвет, в който нямам дори един човек. Това е по-скоро комплимент за кадровата ми политика, защото винаги съм залагал на хора, които знаят много повече от мен в съответната област. Залагал съм на силната експертиза. Това е разликата между мен и г-н Борисов. Толкова по кадровата политика.

- Вие как оценявате дейността си като държавен глава?

- Имам самочувствието на успял президент най-малкото защото в тези десет години поне осем от тях бяха период на икономически подем, на политическа стабилност, на относително активна социална политика, на постигането на големите ни стратегически цели - да сме част от Европейския съюз и НАТО. Тоест един може би от най-успешните периоди в новата история на България. Имам претенцията президентската институция да има своя принос за това. Но, естествено е, и аз като историк бих казал, че тежката, аргументираната, пълната оценка може да бъде дадена след време, когато се анализира всичко в дълбочина.

- С кое свое решение се гордеете най-много?

- Не съм мислил за това. Този тип въпроси като за лексикон остават за след мандата. Но може би със самото решение да се кандидатирам. Защото в края на лятото на 2001 г. всичко изглеждаше безнадеждно. Аз лично ще запомня такива ярки факти като речта ми в парламента против войната в Ирак, като срещата ми с папа Йоан-Павел II, срещата с полк. Кадафи, която беше много важна за освобождаването на медицинските ни сестри и, разбира се, десетки други срещи и разговори с европейски и световни лидери.

- С кого се преговаря най-трудно - с Путин, Меркел...?

- Много трудно беше да се преговаря с Брюксел, с европейските институции, с европейските лидери в рамките на първия мандат, когато бяха върховите усилия за постигането на членството в Евросъюза и НАТО. Чувам всякакви закачки сега по отношение на моето външнополитическо присъствие. Книгите, които съм издал, и хрониката показва, че имам над 800 срещи, от които 250 са с европейски президенти и премиери. Това са все срещи, в които ние сме давали всичко от себе си, за да ги убедим, че България е готова за членство в Европейския съюз.

С президента Путин се преговаря трудно. За него съм се готвил с по 8-10 варианта за развитието на разговора. Помня, че постигането на договореност за "Южен поток" премина през много перипетии и действително на финалната права ние двамата с него отсякохме за формулата 50:50 за разпределяне на тръбата. Не в пиано-бара, както подмята министър-председателят. В пиано-бара след това празнувахме постигнатото споразумение, което впрочем сега самият Борисов реализира.

Много трудно беше да преговаряме по връщането на дълга. Руският дълг беше върнат до стотинка на България, 34-35 млн. долара, докато те отидоха в Сирия и върнаха 1/3 от дълга. Какво стана с другите 2/3 никой не знае.

Трудно се преговаря с някои от балканските лидери, с премиера Ердоган. Винаги от другата страна се сяда с широк дневен ред, много добре подготвени, много активни и настъпателни. И българската страна също трябва да бъде много силно подготвена.

Изобщо президентът не е просто представителна фигура. И препоръката ми към моя наследник, президента Плевнелиев, е да играе активна, действена, реална роля в нашата политика, а не просто да допусне да го вкарат в ролята на паркетен държавен глава.

- Два пъти вече се срещахте с него, какви други съвети му дадохте?

- Даже мисля, че три пъти се срещнахме. Но в съвсем работен порядък коментирахме преди всичко щата, структурата, механизма на работата, на вземането и реализацията на решения. Моят съвет е да се отваря максимално, така както и аз го направих, към експертни структури. Да създава обществени съвети.

- Последната година и половина от мандата ви премина в серия словесни престрелки с Бойко Борисов. Какво деляха толкова време президент и премиер?

- Винаги съм се стремял да отстоявам принципни позиции в полемиката с министър-председателя. Тя трябва да се приема като нормален елемент, щрих в демократическите правила. Когато се формира едно решение, е добре да се полемизира така, както полемизирахме примерно по енергийната политика. Твърдя, че срещу "големия шлем", който аз предложих и който е може би едно от най-силните решения, които са обсъждани и приемани в българската политика за времето на прехода, от другата страна имаме един голям инат. Нищо повече, никакво движение, пълен застой. Спорили сме по много други въпроси и по миналото, и по настоящето, и трябва да кажа, че моят сблъсък, идейният ми сблъсък с господин Борисов предстои. Но винаги съм държал на това да бъде сблъсък по политика. Никога не съм допускал и не бих си позволил да прекрачим границата, да настъпим в личната територия. Защото знам, че това оставя едно огорчение, което понякога дори елиминира възможностите за създаване на допирни точки, когато националният интерес го изисква.

- Идейният ви сблъсък предстои - какво означава това? Накъде след "Дондуков" 2 - обратно към БСП, самостоятелна партия?

- Не, декларирах, че ще се върна в БСП.

- Ще ставате ли неин лидер?

- Аз съм бил неин лидер. При това успешен. Много трудно е да постигна това, което вече имам като актив в ръководството на тази партия. Взех я от минус, от окаяно състояние. И заедно с много силен екип, подчертавам екипността, успяхме да я изправим на крака, да я укрепим организационно, да я отворим с широка коалиция, да я модернизираме и тя да печели след това съответните успехи.

Що се отнася до лидерството, лидер не означава непременно формален ръководител. Наскоро се наложи да припомня на едни млади хора, социалисти, че Димитър Благоев не е бил никога формален лидер. Дядото е бил признат от всички за лидер на тогавашната БРСДП, без това да изисква да присъства в някакви изборни органи.

- Да разбирам ли, че вие ще бъдете лидерът на партията, а Сергей Станишев - председателят?

- Не, вижте, трябва да разбирате, че БСП ще спечели, ако бъдем мъдри, достатъчно разумни, за да си разпределим ролите. Защото всеки има своята сила. Единият има своята сила навън в Европа, друг тук. Един в организационната работа, друг - в контактите с неправителствени организации или партии. БСП има много силен потенциал. Но първо трябва да бъде обновена, да се потърсят нови параметри на промяната в контекста на крайно необходимата промяна на европейската левица, която също изглежда много зле. БСП трябва да се отвори. Никога не е била толкова изолирана, както беше в последните 1-2 години. Включително и последните избори. И най-важното - БСП не просто трябва да излъчва алтернативност. БСП трябва да излъчва сила, за да може да се спечели битката срещу ГЕРБ, която е и битка срещу Борисов. Хората трябва да припознаят силата - сила на бъдещото компетентно управление, не силовото. Това е разликата между лявото и онова, което предлага ГЕРБ.

- В последните дни всички се занимават с това ще остане ли Сергей Станишев лидер на партията. Самият той заяви, че интригите са порокът на БСП. Кой подклажда интригите в партията?

- И аз прочетох това за интригите. Интриги е имало и преди 15-20 години, вие помните добре. За съжаление сега има ново качество на тези интриги, като се търсят канали в медиите, особено в жълтия печат. Намирам това за доста лоша тенденция. Иначе, що се отнася до ръководството - БСП влиза в една отчетно-изборна кампания. Въпросът за ново ръководство е точка от дневния ред на тази кампания, респективно на бъдещия конгрес. Как ще го реши той, не мога да прогнозирам.

- Вие очертахте образа на лидера на партията такъв, какъвто трябва да бъде според вас. Сергей Станишев вписва ли се в него?

- Не ме вкарвайте в персонални коментари. Винаги съм бил против това да персонифицираме полемиката и дебата. Има кой да прецени по-добре от мен. А пък аз, ако има нещо да кажа, ще го кажа на самия конгрес.

- Изборите са тест за всяка партия и всеки лидер. Станишев издържа ли теста на последните избори?

- За мен това е преценка на ръководните, на общите органи на партията. Лично аз като човек, на когото не му е безразлична съдбата и случващото се със и в БСП, не мога да бъда удовлетворен от резултатите, които се получават в БСП и в левицата от 2009 г. Никога не сме били с толкова малко представители в парламента. БСП загуби много от областните центрове на местните избори и това никой не го е анализирал. А това е много незавидна предпоставка, изходна точка за бъдещи, включително и парламентарни избори. Но, разбира се, тези оценки имат своя смисъл, за да може обективно да се преценят рисковете, предизвикателствата на следващите избори, включително и от гледна точка на технологията. Да, наистина на тези избори имаше страшно много груби нарушения, но мисля, че не би трябвало БСП и левицата да бъде побеждавана на терена на изборната технология. Защото там традициите, възможностите, пък ако щете и кадровото обезпечаване е много по-силно.

- Удачна кандидатпрезидентска двойка ли имаше БСП?

- Най-добрата. Аз така съм си я и представял. Разбира се, възможно беше и друго подреждане...

- Стефан Данаилов кандидат за президент, а Калфин - за вице?

- ...Мисля, че Стефан Данаилов много разумно подходи в случая, избирайки позицията на кандидат за вицепрезидент. Те направиха добра кампания. Проблемът е, че тя безнадеждно закъсня. Очаквах БСП дори да направи кампания за предварителни избори една година по-рано с по-широк кръг кандидати, включително и извън БСП, да направи номинацията поне 6 месеца предварително, за да може двамата кандидати да имат достатъчно време да общуват и с хората по места, и със социалните общности. А сега какво стана? Издигнаха г-н Калфин на Бузлуджа, след това всичко се потопи. Кампанията почна реално на 9 септември, време крайно недостатъчно.

- В третата част на книгата си "Лъжата", излязла на пазара с "Издателство Стандарт", Тошо Тошев разказва как и вие сте смятали, че ако Сергей Станишев подаде оставка като премиер след приемането на България в Европейския съюз, БСП ще може да управлява самостоятелно. Какво се случи тогава?

- Да поставим коректно въпроса. Ставаше дума за една оценка, че с влизането в ЕС тройната коалиция изпълни свята историческа мисия и имаше логика в това да се потърси ново доверие, нов мандат в името на други политически цели. Към това бих добавил и че към този момент вече имаше симптоми за ерозиране, за дефекти в работата на тройната коалиция и това можеше да доведе до създаването на по-силно, по-ефективно управление. Но това не беше възприето и остава за историята. Чисто тактически и за БСП това щеше да бъде една много добра възможност да се оттласне, да се възроди.

- Пак в същата книга Тошев разказва, че е организирал помирителна среща между вас и Бойко Борисов.

- Вижте, ние имаме много такива срещи с Борисов. След тежки скандали се е налагало, националният интерес е налагал да седнем и да си съгласуваме позициите. Примерно за пред Европейския съюз или за пред Русия в преговорите. И сме го правили без посредничество. Не мога да коментирам конкретната среща. Това е моето твърдо правило - не разказвам подробности от тези разговори, от тези контакти без съгласието на другата страна. Поне не преди да съм си написал бъдещите мемоари, което означава, живот и здраве, след повече от десет години.

- На практика живеете врата до врата с Борисов. Резиденциите на президента и премиера са една до друга. Случвало ли се е да си ходите на гости на кафе?

- Случвало се е.

- А с г-н Доган, който също живее наблизо?

- Скоро не сме се виждали с г-н Доган. Но аз съм имал своите разговори с него и с много политически лидери. Винаги съм подчертавал, и това се е случвало, че вратите на Президентството или пък на "Бояна" са отворени за онези, които имат какво да споделят, да обсъдим заедно. Президентът е длъжен да бъде отворен към всички.

- Имате ли амбиции към премиерския пост?

- Това е една спекулативна особеност на българската политика, която се отразява сякаш и на медиите. Мисля, че е доста рано да се коментира бъдещ премиер. Бъдещият премиер зависи от съотношението на силите - кой ще спечели, каква би била коалицията. Защото не е изключено да се върви отново към коалиция при тази разпиляност на политическото пространство.

Моята амбиция е България да има по-добър, по-силен, компетентен, отворен премиер, който наистина ще приляга на изключително тежките задачи, пред които страната ще бъде изправена от 2013 г. нататък. Дай, Боже, вече да почнем да излизаме от кризата, но това ще бъде много тежко, с някакъв нов стратегически хоризонт, с нови цели, незнайно при какви съотношения на силите в Европейския съюз. Тоест много неизвестности и това налага България да има компетентен и силен премиер.

- Възможна ли е в бъдеще ситуацията Борисов - президент, Първанов - премиер?

- Тази хипотеза, която също е много спекулативно натоварена, съм я отхвърлил още много отдавна. Някой беше я пренесъл по примера на руските рокади на върха.

- Може би не случайно, нали непрекъснато казват, че вие сте човекът на Москва в България.

- Аз съм човекът на България в Москва, в Брюксел и във Вашингтон. Българската външна политика печели от това, че има и американски бази, които аз пръв подкрепих, и руски енергийни проекти. Само че в българската политика има два лагера - и едните, и другите идеологизират тази работа. Едните са априори против американското, а другите пък са с едни русофобски настроения, наследени от миналото.

- В личен план какво ви отне постът държавен глава?

- Няма да се оплаквам, поел съм си кръста. Друг е въпросът, че това със сигурност е отнело много от личния живот на моето семейство. Съпругата ми в огромната си част посвети времето си на моята работа. Децата имаха своите самоограничения. Нашето възпитание е такова, че никога не съм им налагал определени правила, но те самите съзнаваха, че трябва да ги спазват. Дори, ако щете, родителите ни, бабите, те са главните потърпевши.

- Вярно ли е, че президентът Първанов сам прави и поднася кафе на гостите си в резиденция "Бояна"?

- Е, когато се налага, когато атмосферата е приятелска, и кафе, и салата мога да направя дори. Разбира се, когато е имало официални гости - президенти, посланици, министри, тогава ползвам други услуги.

- Какви са плановете на г-жа Зорка Първанова?

- Първо, понеже питате за моята съпруга, да разсея внушението, което се прави, че първа дама е едва ли не щатна длъжност. Даже си спомням един партиен лидер, много патетично обясняваше как жена ми е получавала пари тук, заплата някаква, огромна. Нищо подобно, тя си работеше през всичките тези 10 години в един институт към БАН. Сега дали ще продължи да работи там, или ще сложи акцент върху общите ни проекти...

- Какви са те?

- Ние имаме интересни общи проекти като например Академията за лидерство, където ще обучаваме млади хора, ще развиваме науката за лидерството. Бих искал да въвлечем повече хора във формирането на политиката. Един от големите дефекти на политиката в България е, че решенията се формират и се отстояват от много тесен кръг. Така беше и по мое време. Казвам го и самокритично.

- Имате внуче. Успявате ли да му отделите достатъчно време?

- Да. За последните два месеца това е едно от основните ми занимания.

- Сменя ли памперси президентът?

- Не. Малкият Георги има много добри родители. И снахата, и синът ми са много активни, много бързо се адаптираха, гледат си го добре. Но аз му отделям по час-два, понякога бих могъл да го съзерцавам наистина много дълго време, да му разказвам приказки, с ясното съзнание, че още не разбира. Много важно е да се социализира, да му се създава средата, обстановката отрано. Това е нещо, което ме зарежда със сили, с енергия повече от всичко друго.