Външните министри на страните от ЕС днес постигнаха споразумение за незабавна забрана на сключването на договори за внос, закупуване или транспортиране на суров петрол и петролни продукти от Иран, информира Reuters.

Решението е опит за рязко засилване на натиска върху Иран във връзка с ядрената програма на страната.

Страните от ЕС, които имат вече сключени договори за ирански петрол и петролни продукти, ще разполагат с време до 1 юли 2012 г., за да ги изпълнят.

Правителствата на страните от ЕС също така постигнаха споразумение за замразяването на активи на иранската централна банка и за забрана на всякаква търговия със злато и други ценни метали с банката.

Наложените мерките ще бъдат разгледани отново преди 1 май, за да бъде направена оценка дали санкциите са били ефективни и дали страните от ЕС успяват да си набавят достатъчно количество алтернативни доставки на суров петрол.

Ембаргото, което приближава действията на ЕС с тези на САЩ, има за цел да подложи под натиск Техеран да спре или да ограничи ядрената си програма, която според Запада и други държави цели разработването на оръжия.

Иран твърди, че това е мирна ядрена програма.

Европейските санкции идват след новите финансови мерки, приети от САЩ, и са насочени основно към петролния сектор, който съставлява около 90% от износа на Иран за Европа.

Европа е вторият най-голям петролен клиент на Иран след Китай.

Освен петролното ембарго, мерките на ЕС също така се очаква да включват мерки срещу централната банка на Иран и забрана за търговия със злато с правителството на страната.

Санкциите обаче се очаква да окажат ефект много бавно. По време на продължилите седмици преговори сред 27-те страни от ЕС, Гърция и други южни държави настояваха за дълъг гратисен период, за да ограничат собствените си икономически загуби.

Гърция е силно зависима от иранския петрол, като близо една четвърт от вноса й идва именно от там. Страната настояваше за повече време, за да може да намери алтернативни източници.

Според дипломати от ЕС гратисният период вероятно ще приключи на 1 юли, но идеята за преглед на ефекта и икономическите загуби от забраната преди тази дата, също ще бъде обсъдена.

Безпрецедентният опит добиваните 2.6 млн. барела петрол дневно от Иран да бъдат отстранени от международните пазари задържа световните цени на петрола високи, свали стойността на иранската валута и доведе до скок в цените на стоките от първа необходимост в страната.

Саудитска Арабия, която е най-големият производител на петрол в света, обяви през този месец, че ще увеличи производството си с около 2 млн. барела дневно.