Министърът на културата Вежди Рашидов е най-мързеливият в кабинета, а транспортният Ивайло Московски - най-работливият. Това показва индексът ББ (индекс на безотговорността на българина), разработен от вестник “Труд” на база методологически указания, зададени от премиера Бойко Борисов на последното правителствено заседание.Според стенограмата от заседанието премиерът се изказва така за спестовността на българина и влоговете му в банки:

“В началото на кризата това е сигурност, в края на кризата това вече е мързел. Свикваш, всеки месец отиваш и си вземаш лихвичката и колкото - толкова. Майката, голямата сума, си седи в банката. Но в същото време, когато попиташ тези хора навън, те казват: “Бедни сме, ужасно мизерстваме.” А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева. Така че донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното.”

За да не спят парите във влоговете, населението трябва да бъде стимулирано да инвестира и да харчи спестяванията си - например като сменя дограмите по програмата за саниране. Това става ясно още от изказването на премиера.

Изхождайки от тези насоки, индексът ББ извежда степента на мързеливост на база размера на банковите влогове, коригирани с този на кредитите. Ако всеки лев в банка води до повече мързел, изплащането на кредит би следвало да активира инициативността и трудолюбието, за да бъде изчистен минусът в личните финанси.

Тъй като данните на БНБ сочат, че 75% от влоговете са до 1000 лева, приемаме тази стойност за базова и при изчисляването на индекса ББ всеки спестени 1000 лв. дават 1 пункт мързел. А всеки 1000 лв. кредит отнемат 1 пункт.

Финансист № 1 в челната тройка на мързеливците

“Труд” класира министрите в кабинета по индекса ББ, използвайки декларациите за имоти и пари на политиците пред Сметната палата. В сметките не са включени коли и имоти, а само заделените пари в банки. Министрите, както и депутатите, не могат да управляват фирми, но нищо не им пречи да инвестират свободните си средства в българската икономика.Челната тройка на мързеливците - след безспорния фаворит Вежди Рашидов се нареждат Свилен Нейков и Симеон Дянков.

Любопитна особеност е как финансовият министър влиза в тройката. Той е декларирал влогове за 178 942 лева, инвестиции в акции за близо 300 000 лв. и една ипотека за 692 603 лева.Акциите и ипотеката обаче са в САЩ, тъй че тези пари не представляват интерес за българската икономика . Напротив, обслужването на кредита от Дянков всъщност смуче пари навън и подпомага растежа на американската икономика.

И тъй като е безполезен и даже вреден за родния брутен вътрешен продукт, балансът на Симеон Дянков в случая е само от депозитите.

Шестима са по-работливи от премиера

Какво показва още индексът ББ? Има точно шестима министри, които са по-работливи от премиера. Трима от тях - Сергей Игнатов, Томислав Дончев и Тотю Младенов, не държат нито един “спящ” лев. А транспортният министър Ивайло Московски има само кредити.

Възможно е Борисов да се придвижи още шест места нагоре, ако се изясни какво се е случило с едни 125 000 лв., които той декларира в края на кметския си мандат. Тъй като липсват в премиерската декларация, приемаме, че най-вероятно е сменил дограмите в Банкя.

Ако индексът бе изчисляван преди две години, премиерът щеше да се озове в дъното на класацията заедно с вицето си Цветанов. И двамата ипотекираха лични имоти, за да финансират с по 420 000 лева партия ГЕРБ на парламентарните избори през 2009 г. С първата държавна субсидия за ГЕРБ ипотеките бяха заличени и индексите за мързеливост на премиера и вицепремиера скочиха.

Президентството пълно с лихвари

Изчисляването на индекса ББ за Президентството също води до разочароващи резултати. От данните излиза, че институцията е пристан на лихвари и лентяи.

Президентът Росен Плевнелиев е декларирал при напускането на поста министър на регионалното развитие, че той и семейството му имат 1 850 722 лв. на влогове. Бившият министър бе принуден да напусне частния си бизнес, когато застана начело на регионалното министерство, защото щеше да влезе в открит конфликт на интереси. Така се стигна до осребряване на дяловете му в печеливши компании. В същото време Плевнелиев стимулира германската икономика с акции в Дойче банк на стойност 272 263 лв. Съпругата му Юлияна е инвестирала 295 583 лв. в български фонд на Райфайзенбанк.

Към сметката можем да добавим и 5 къщи с декларирана цена на придобиване 3,4 млн. лв. Имотите не влизат в индекса ББ, но подсказват, че президентът би имал доста дограми за подмяна.

Вицепрезидентката Маргарита Попова също е с висок мързеломерен индекс ББ. Тя има 122 542 лева на влогове и нито един лев заеми. Подобна картина виждаме и при главния секретар на институцията Екатерина Захариева, която разполага с влогове на стойност 136 000 лв. и няма заеми.

За сметка на това началникът на кабинета Цветлин Йовчев е постигнал добър баланс - според декларацията му от времето, когато бе в ДАНС, срещу 90 922 лв. депозити стоят заеми за 176 000 лв. В случая имаме отрицателна мързеломерна стойност на индекса ББ.

3 млн. лева влогове на ГЕРБ

Ако всички депутати от ГЕРБ не пипат банковите си влогове, само от лихвите след 1 г. ще получат към 210 хил. лв. Това показват изчисления на “Труд” на база на декларираните депозити пред Сметната палата от народните представители на ГЕРБ. Общата сума на парите, които хората на Бойко Борисов държат в банки, е 3.030 млн. лв. Средната годишна лихва, която дават в момента родните трезори, е 7%, което прави 210 хил. лв. Безспорен първенец сред депутатите е съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. За 2011 г. той е декларирал, че от продажба на фирмени дялове е спечелил 1,2 млн. лв., които е сложил на влог. Ако е направил депозит, след една година Велчев ще има допълнително 84 хил. лв., без да полага никаква грижа за това.

“Епъл” чупи мързеломера

Ако индексът ББ можеше да бъде разпрострян в глобален мащаб, мениджърите на технологичния гигант “Епъл” щяха да счупят мързеломера. По последните данни, компанията разполага с 97,6 млрд. долара в брой. По курса на БНБ от петък това прави 145,05 млрд. лева. Тази сума е почти двойно по-висока от БВП на България и само част от нея стига за подмяна на дограмите във всички български жилища. Но индексът е предназначен само за родната действителност и прилагането му извън нея не е коректно.