„В епохата на движението „Окупирай Уолстрийт“ ние все още сме обсебени от живота на супербогатите. Гледаме ги по телевизията, следваме техните приключения в списанията и купуваме техните книги със съвети“, пише журналистът Кевин Руус от New York Times. След като цял живот пише за Уолстрийт, той решава да се впусне в предизвикателство: да изживееш един ден като милиардер.

„Имам голям проблем: погледнах моя часовник Chopard за 45 000 долара и той ми показа, че моят Rolls-Royce няма да ме закара навреме на летището, където ме чака моят частен самолет.

Да, знам, че моето страдание не се вписва високо в скалата за спешност. Не е точно като епидемия на малария в Конго или безредици по улиците на Атина. Но е сериозен проблем, защото моите задачи днес се въртят около този полет“, започва разказа си Руус:

„Натисни газта, Майк“, поръчвам на шофьора, който кимва и подкарва моята колата за 350 000 долара по лявата страна на West Side Highway.

В 6 сутринта, Майк- шофьор от Flyte Tyme Worldwide, ме взе от апартамента ми. Той отвори вратата на ролс-ройса и разкри искрящо бял интериор, с постелки от агнешки кожички на пода, телевизор и място за краката с размери на футболно игрище. Колата, както и часовникът са ми заети от един предприемач, а услугите плаща вестникът.

Майк ме кара да първата ми среща- закуска в Core club, в Мидтаун- затворен клуб с 15 000 долара годишна такса и 50 000 долара такса за записване, в който членуват Стивън А. Шварцман от The Blackstone Group и Даниел С. Льоб от Third Point“.

Докато хапва един спаначен омлет, журналистът разговаря с основателката на клуба Джени Ентърпрайз, която му обяснява, че богатите „имат нужда от място, където да зачитат правото им на личен живот и където да могат лесно да преминават от работа към игра“.

Оттам Руус се връща в колата си, за да потегли към летището. Той ще придружи основател на хеджфонд- един от най-богатите хора в света, който го е поканил на частния си самолет за двучасово интервю, докато пътуват до щата Джорджия, но без да се разкрива името му:

„Пристигам няколко минути след милиардера, нарушавайки основното правило в частната авиация: не пристигай след собственика на самолета“, пише Руус. „Все пак той ме взе на борда. Вървя по асфалта и се качвам на Gulfstream IV, преди да потъна в удобния кожен фотьойл в салона му, който се върти на 360 градуса и се разпъва с едно натискане на копчето. Стюардеса ме поздравява, предлагайки ми кафе и парфе с йогурт“.

Два часа по-късно, самолетът каца в Сий Айлънд, Джорджия, където чака класически мерцедес. Пътниците скачат в колата и потеглят сред мултимилионните вили и перфектно поддържани голф игрища.

Където и да отидат, Руус и неговият водач получават петзвездна услуга: вратите винаги са отворени, багажът- пренесен, без да се е чува дума за това, в един момент отнякъде по магически път се появяват хрупкави шоколадови бисквити.

„Някой трябва да живее този живот“, казва милиардерът, посочвайки наоколо от луксозната си вила. „Бог реши това да съм аз“.

Три часа по-късно Кевин лети обратно до Ню Йорк. Посреща го Стив Рубино- бивш полицейски детектив от Флорида, нает да бъде негов „професионалист по защита на личността“ (иначе казано-бодигард). Компанията на г-н Рубино Risk Control Strategies е един от големите играчи в света на високия клас сигурност и осигурява системи за охрана на домовете на магнатите, както и защита по време на пътувания. Неговите услуги струват 250 долара на час.

Двамата се отправят към „Таймс Скуеър“, където Руус има час по фитнес в Sitaras Fitness при Джон Ситарас- бивш културист, който тренира всички от шефа на General Electric Джон Уелч през Джордж Сорос до Пол Уолкър. Услугите му струват 13 000 долара на година на 140-те членове на клуба. „Да вървим, шампионе“, поздравява Ситарас в съблекалнята: „Тук не си губим времето“.

Един личен треньор може да е достатъчно добър за простосмъртните, но тук с клиентите работят екипи от двама треньори. Докато единият дава тон на тренировката, другият записва напредъка ви, сменя тежести и ви подава бутилка артезианска вода.

Вечерта завършва в Metropolitan Opera с постановка на „Макбет“ и посещение на нощен клуб.

„Забелязах едно нещо“, казва Руус: „Когато сте милиардер, никога не оставате сам. Цял ден животът ви е под наблюдението на цяла свита водачи и асистенти, които обслужват прищевките ви“. Оставайки за първи път през деня си сам, в съблекалнята на фитнеса след тренировката, той учуден се пита къде са всички- къде е шофьорът, асистентът, бодигардът, кой ще се погрижи за развлечението му.

Вечерта след постановката и посещението в клуба, се сблъсква и с още нещо забавно, което психолозите наричат „синдром на внезапно забогателия“: „Усещането е за един когнитивен дисонанс, бързо колебание между привличане и отблъскване. Привлечен съм на едно ниво от милиардерския начин на живот и привилегиите, които идват с него. Но този живот е толкова карикатурен, толкова пищен, че не съм сигурен, че мога да свикна с него. Д-р Гудман, психологът, ме увери, че ако действително бях милиардер, щях да разреша този проблем с времето“.

„Чувствам се зле, но трябва да призная, че моят ден като милиардер беше стресиращ. Без помощник, опитвайки се да съм в крак с хиляди движещи се частици- шофьорът, бодигардът, графикът, разделен минута по минута- това си беше като пълно работно време и повече“.

Когато на другия ден се събудих, моят часовник Timex, купен преди няколко години на разпродажба, се връща на ръката ми. Обух обикновените си обувки и се плъзнах в дънковото си яке с дупка в единия джоб.

По пътя към метрото спрях в едно кафене и си поръчах капучино. Леко се опарих, както винаги. Но тази сутрин, в мъглата на моя махмурлук, вкусът му ми се стори богат. Наистина грандиозно богат.