Необяснимо е желанието на много хора все някой да се грижи за тях, вместо сами да се погрижат за себе си, се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Да, има хора, които нямат такава възможност; има непредвидени обстоятелства и в крайна сметка всичко може да се случи. Но не такъв е случаят с новото-старо предложение да се увеличи осигурителният доход, защото в системата на здравеопазването нямало достатъчно средства. Този път това предложение беше „възкресено” от пациентската организация Конфедерация “Защита на здравето“.

Предложението е максималният осигурителен доход, върху който се начисляват здравни осигуровки, да се увеличи от 2000 лв. на 5000 лв., което е ръст от 2.5 пъти. Такива увеличения е имало и в предни години, но никога с толкова голям размер – най-високият ръст на максималния осигурителен доход е през 2008 г., с 43%. А и увеличението през 2008 г. става на фона на реален ръст на доходите, докато през 2011 г. има по-скоро спад на реалните доходи, което се вижда от предварителните данни за намаляващите компенсации на наетите лица.

По данни на НАП за 2011 г. данъкоплатците с доходи над 1500 лв. месечно са малко над 155 хил. Но тъй като не всички от тях се осигуряват на 2000 лв., а някои намаляват осигурителния си доход с нормативно признати разходи, бремето ще бъде понесено от много по-малко хора.

Особено ако се отчете и динамичният ефект, при който част от тези с по-високи доходи ще спрат да ги декларират, за да не плащат по-високите осигуровки. Ако все още не сте убедени, че това е лоша идея, нека разсъждаваме по следния въпрос: Какъв е стимулът на тези хора да започнат да се осигуряват на по-висок доход? С увеличаването на максималния осигурителен доход хората, които плащат повече, няма да ползват повече или по-добри услуги. Дори няма да се ползват с предимство. Тогава защо да плащат повече?

В Ирландия беше въведен данък върху домакинствата, който половината домакинства са отказали да платят. Те не получават по-добри или повече услуги и съзнателно отказват да плащат нови налози. Най-вероятно именно това ще стане и в България – голяма част от хората с високи доходи ще преминат частично или напълно в сивия сектор. Или ще останат във „формалния” сектор, но ще намерят начини да не плащат допълнителното бреме, като прехвърлят по-голяма част от възнагражденията си по договори, различни от гражданския, които позволяват осигурителната основа да се намалява с нормативно признати разходи или чрез други схеми. И в двата случая ефектът ще е един и същ – допълнителни пари или няма да се съберат, или ще се съберат, но в крайно недостатъчен размер. Съществува и хипотетичен риск сегашните изрядни данъкоплатци с по-високи доходи да преминат изцяло в сивия сектор, което да доведе до загуба на настоящи постъпления и в крайна сметка до нетен отрицателен ефект за бюджета.

Желанието за събиране на повече приходи в публични системи като здравеопазване или пенсионна система всеки път дава един и същи резултат – събират се по-малко от планираните средства, намалява се заетостта и се увеличава сивата икономика. Продължаването на подобни действия – мерки за повече приходи чрез увеличаване на данъчното бреме и очакването на различен резултат, е класическата дефиниция на лудост.