На 2 април 1862 година първите хартиени пари биват напечатани от щатската хазна, давайки начало на ерата на съвременната американска монетарна система.

Когато гражданската война в САЩ започва, страната няма национални хартиени пари. Вместо тава паричното предлагане включва монети и сбор от ценни книжа (един вид запис на заповед) издавани от частни банки. Технически правителството започва да издава хартиени пари през 1861 година. През тази година, администрацията на президента Линкълн пуска в обръщение 60 млн. долара във вид на запис на заповед, което е вариант на книжа, платими до поискване в златни монети.

Тези ценни книги биват изместени през 1862 година от издадените 150 млн. долара в новата „fiat“ валута на САЩ, също наречена „greenbacks“. До края на войната близо 450 млн. са били в обръщение.

Зелените пари първоначално са били замислени като временно средство за непредвидено финансиране. Почти пред фалит, държавната съкровищница на САЩ е имала нужда от пари да плати на доставчиците и войниците. Планът е бил да се принтира ограничено количество банкноти, за да се посрещне кризата, след което хората да ги обърнат в държавни облигации. Но банкнотите стават популярни и продължават да циркулират.

Името „greenbacks“ идва от гърба на банкнотите, които са били зелени. Названието „legal tender“ (законно платежно средство) се свързва с текста, който първоначално е бил отпечатан на гърба: "This note is legal tender for all debts, public and private" (тази бележка е законно обезпечение на всички дългове, публични и частни).

Държавната гаранция прави валутата валидна форма за разплащане, или на равни начала със златото и среброто, което е доста спорно действие за времето си. Това прави валута на САЩ „fiat“ - стойността и е създадена със закон и не е базирана на някаква друга форма на стойност, като златото, среброто или земята.

Много американци през и след Гражданската война вярват че създаването на хартиените пари е неконституционно. Конституцията на САЩ изрично качва, че само златото и среброто могат да бъдат смятани за законно платежно средство. През 1871 година, дело във Върховния съд урежда въпроса, като определя обявяването на щатските книжни банкноти за законно платежно средство за конституционно.

Към него момент зелените пари са били център на национален дебат по монетарната политика на страната. Когато следвоенния икономически бум приключва в паниката и депресията през 1873 г. много хора, особено фермери, обвиняват политиката на хазната за ограничаване на парите в обръщение, чрез премахването на банкнотите от обращение в опит да се върне златния стандарт, който би наложил всяка доларова банкнота да е платима в срещу злато.

Като последствие е поискано увеличаване на паричното обращение или инфлация на валутата. Това дори довежда до създаването на политическа партия през 1874 г., чиято идеология се противопоставя на големия бизнес и интересите на банките.

Противниците на партията са по-консервативните, които подкрепят златото. Златните интереси намират по-силна политическа подкрепа в дебата през 1878 година, когато обращението на банкноти в САЩ е фиксирано на малко над 346 млн. долара, които са възстановими в злато (поне до 1933 година, когато обезпечението е отменено).

През 20 век щатските банкноти биват изместени от валутата вече издавана от Федералната резервна система, която изглежда почти по същия начин.

През 1966 година Конгресът на САЩ разрешава на хазната да започне да изважда от обращение старите банкноти. Последната емисия е от 1971 година (когато е отменен и златния стандарт), като през 1994 г. окончателно се отменя издаването им със закон.

Днес оригиналните „greenbacks“ могат да бъдат намерени само в нумизматични колекции.