Има ли у нас залежи на природен газ, които биха намалили енергийната ни зависимост от Русия? Това е въпросът, който вълнува всички след вчерашното изявление на премиера Бойко Борисов пред bTV. Ако у нас наистина има големи находища на конвенционален природен газ, кога те ще бъдат разработени и кога ще започне тяхната търговска експлоатация, пита се бизнесът, пряко зависим от доставките на синьо гориво от Изток.

Става дума за най-големите топлофикационни дружества и предприятия на химическата, металургичната и стъкларската промишленост. Въпросът е важен, тъй като родният добив на природен газ би намалил поне с 10% цените на горивото и би засегнал пряко или косвено джоба на около 2 млн. души у нас.

България - Кувейт на Балканите. Тази мечта владее родните геолози повече от 4 десетилетия. Тя отново възкръсна с публичното изявление на премиера Бойко Борисов, че у нас има залежи на конвенционален природен газ, пише в. Стандарт.

С отказа си да съобщи по-подробна информация премиерът покри информацията с воала на мистерията, но подчерта, че има "100-процентов оптимизъм".

"Искаме да сме сигурни" - отсече Борисов. И с пълно право! И ние като общество искаме да сме сигурни, ама кой ти дава гаранция? Божа работа е има ли у нас газ, няма ли, казват мастити геолози и поглеждат многозначително нагоре.

Ако един на всеки четири сондажа даде търговско откритие, разбирай над 2-3 млрд. куб. м газ, това се счита за сериозен успех. Това твърдеше доайенът на нефтената геология у нас проф. Петър Боков, Бог да го прости.

Този сондаж ще върне направените инвестиции и ще изкара средства за нови проучвания, говореше проф. Боков и твърдеше, че според направените дотогава геоложки проучвания в шелфа и в дълбоководието на Черно море има вероятност да открием над 400 млн. тона петролен еквивалент, който би задоволил нуждите на България от въглеводороди за 60-70 години напред.

Напълно е възможно у нас да бъдат открити големи количества природен газ, смята геофизикът д-р Кольо Тонев, консултант на българския клон на щатската компания Direct petroleum. От геоложка гледна точка не е възможно в териториалните води на Украйна и Румъния да бъдат открити големи находища на природен газ, а у нас - не, твърди д-р Тонев.

Наскоро бяха обявени предварителните резултати от последното откритие на румънската компания "Петром" на дълбочина 1000 м северно от нашите водни граници. Според тях става дума за над 40 млрд. куб. м. природен газ. Точно това откритие послужи като катализатор за търканията между България и Румъния относно делимитацията на границата между двете страни в Черно море неотдавна.

Комшиите явно се подразниха от обявлението на конкурс за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в северната част на изключителната икономическа зона на България в Черно море в "Официален вестник на Европейския съюз" на 31 януари 2012 г.

Конкурсът бе обявен въз основа на Решение на Министерския съвет 791 от 31 октомври 2011 г. Става дума за отдаването на акватория с размер 14 220 кв. км от родната зона край морската ни граница с Румъния с координати, определени от 22 точки в приложение към самата обява. Точно този блок беше основната причина за внезапно изникналите румънски акваториални претенции, твърдят експерти. И припомнят как преди 4-5 десетилетия комшиите предявявали подобни неоснователни протести към нас, че уж изчерпваме техни нефтени залежи през нашите мижави находища край Долни Дъбник и Тюленово.

Втори сериозен шанс да открием големи находища на нефт и природен газ ни дава и "Блок 1-19 Свети Атанас", разположен в континенталния шелф на икономическата зона на България в Черно море. Търгът за него бе обявен въз основа на Решение на Министерския съвет 804 от 4 ноември 2011 г. Блокът е с площ 1318 кв. км с координати 8 граничните точки.

Преди около две десетилетия проучвания в блока прави "Бритиш газ". Тогава обаче гигантската компания не подходи сериозно към проучванията, така че потенциалът на блока остана непроучен.

На практика част от шелфа и цялото дълбоководие от българската икономическа зона на Черно море не е проучена. Това са акваториите с дълбочина над 500 м, така че големи количества газ и дори нефт могат да бъдат открити, смятат геолозите. Проблемът е, че докато бъдат открити, проучени и започне тяхната експлоатация, ще минат най-малко 7-8 години.