Повишението на средногодишните температури на въздуха през 20-ти век е най-голямо за последните 1000 години, а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 години насам.

Това показват данните за климата на Сметната палата, която извърши одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството във връзка с изменението в климата за периода от 1 януари 2006 година до 31 декември 2010 година в Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи, съобщиха от палатата, цитирани от в. Труд.

Проекциите за 2100 година говорят за увеличение на температурата в Европа от 2 до 6.3 градуса по Целзий над нивата от 1990 година, както и за покачване на морското равнище, за повишена опасност от приливни вълни, за зачестяване на силните природни бедствия, за уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове.

Прогнозите подсказват, че трябва да се обединят усилията на страните и да вземат мерки от една страна за ограничаване на вредните последствия от климатичните условия и от друга - за адаптиране към тези условия, смятат от Сметната палата.

От края на 1970-те в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични и климатични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина.

Според тенденциите ще има увеличаване на недостига на вода в почвата. Средната годишна температура през 2009 година е с 2 градуса по Целзий над климатичната норма, и това е поредната 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.

Десетилетието 2000 - 2009 година е по-топло от предходното 1990 - 1999 година, а то от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980 - 1989 г.). След 1989 година 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха.

За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на 21 век.

Прогнозите за климатичните промени в България за следващите 100 години са: меки зими и намаляване на броя на дните с пикови ниски температури; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века; повишение на средната температура между 2 и 5 градуса по Целзий до края на века.

В изводите на доклада е посочено, че през периода от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2010 г. в България не е извършена оценка на уязвимостта на всички обществено-икономически сектори от измененията в климата, за да се определи адаптивния капацитет на секторите и се планират необходимите мерки и дейности за тяхната адаптация към очакваните климатични промени.

До края на 2010 г. не е разработена и утвърдена национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Това поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти.

Напояването на земеделските площи пък не е довело до очакваните резултати.

През последните 20 години намаляват годните за напояване площи, неефективно се използват, което препятства извършването на инвестиции в сектора. Към 31 декември 2010 година след преброяването, извършено през 1999 година, годните за напояване площи са намалели повече от два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 хектара. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя.